ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Пред очите ми се възправи високата фигура на отчето.

Вече се питах кога ще се появи.

Постоя така, втренчен в нас, усмихнат. Бащинска усмивка — собственическа, благосклонна; господарят на имението приветства гостите, появили се в не най-подходящия момент. Забелязах, че е особено заинтригуван от подгизналия ми гащеризон, вързаната с червена кърпа коса и босите ми стъпала, шляпащи в мокрите сандали.

— Добро утро — тънка вадичка мръсна сапунена пяна се бе насочила към излъсканите му до блясък черни чепици. Погледът му се стрелва натам, после се връща върху мен.

— Франсис Рейно — представя се и дискретно отстъпва встрани. — Кюре на енорията.

При тези думи ме напушва смях — не мога да се въздържа.

— А, значи това било — отвръщам злостно — Аз пък си помислих, че сте от участниците в карнавала.

Любезен смях: ха-ха.

Подавам ръка в жълта гумена ръкавица.

— Виан Роше. А онзи бомбардировач ей там е дъщеря ми Анук.

Гръм от сапунени експлозии и боричкането на Анук и Чехълчо на стълбите. Очевидно е, че отчето очаква да чуе нещо и за мосю Роше. Колко по-лесно е всичко да ти дойде черно на бяло, по каналния ред, без да се налага да се води този неловък, абсурден разговор.

— Предполагам сте доста заета тази сутрин.

Изведнъж ми стана жал за него, за отчаяните му опити, за напъна да осъществи контакт. Поредната пресилена усмивка.

— Така е, ще ни се да сложим това място в ред възможно най-бързо. Работата е доста! Но и без друго нямаше да дойдем на църква, мосю кюре. Нали разбирате, по принцип не ходим — исках да прозвучи учтиво, просто да го информирам как стоят нещата, да го успокоя. Думите ми обаче явно го стреснаха, почти го обидиха.

— Разбирам.

Беше казано прекалено директно. Сигурно би предпочел да полавираме малко, да пообиколим в кръг като дебнещи се котки.

— Но е много мило от ваша страна, че дойдохте да ни посрещнете — продължих ведро. — Може би ще ни помогнете да се сприятелим с местните хора.

Забелязвам, че всъщност наистина прилича на котка: студени светли очи, които никога не се задържат в погледа ти; нервна бдителност, готовност, резервираност.

— Ще направя каквото мога — сега, когато е разбрал, че не възнамеряваме да станем част от стадото му, проявява безразличие. Въпреки това съвестта му го подтиква да предложи повече, отколкото е готов да даде. — Имате ли нужда от нещо конкретно?

— Ами не бихме отказали малко помощ — позволих си да вметна. — Нямам предвид вас, разбира се — побързах да допълня, като видях, че се кани да ми отговори. — Но може би познавате човек, който се нуждае от някой лев допълнително? Зидаро-мазач, който да ни помогне да оправим къщата отвътре? — тук територията със сигурност беше безопасна.

— В момента не се сещам за такъв — пази се, не бях срещала толкова предпазлив човек.