— Но ще поразпитам — може пък да го направи. Познава задълженията си към новопристигналите. Но съм убедена, че няма да ми намери помощник. Не е от тия, дето правят услуги безплатно. Очите му отскачат предпазливо към купчинката хляб и сол на прага.
Читать дальше
— За късмет — усмихвам се, но лицето му остава каменно. Заобикаля скромния поднос, сякаш е нещо обидно.
— Маман? — главицата на Анук се появява в рамката на вратата, косата й стърчи на рошави кичури. — Чехълчо иска да си играе навън. Може ли?
Кимам.
— Не излизайте от градината — обърсвам зацапания връх на нослето й. — Приличаш на същински гаврош — виждам я да хвърля поглед на отеца и възпирам подигравателния й поглед тъкмо навреме. — Анук, запознай се с мосю Рейно. Няма ли да кажеш здрасти?
— Здрасти! — провикна се тя на път към вратата. — И чао! — размазано кълбо от жълто яке и червен гащеризон и край, няма я, изчезна, пързаляйки се устремно по хлъзгавите плочи. Както се случваше не за пръв път, бях почти убедена, че виждам Чехълчо да офейква заедно с нея — тъмновато петно на фона на мръсния трегер.
— Още е само на шест — казах извинително.
Рейно отвърна със скована кисела усмивка, сякаш първата среща с дъщеря ми потвърждаваше всичките му подозрения спрямо мен.
Слава богу, свърши се. Посещенията ме уморяват до смърт. Разбира се, нямам предвид теб,
mon pere
; ежеседмичната ми визита при теб е лукс, може да се каже единственото ми удоволствие. Надявам се цветята да ти харесат. На вид не са кой знае какво, но пък ухаят вълшебно. Ще ги сложа тук, край стола ти, за да можеш да ги виждаш. Гледката към ливадите е прекрасна, по-близката река е Тан, в далечината проблясва Гарона. Можеш почти да си представиш, че сме сами. О, не, не се оплаквам. Не съвсем. Но ти знаеш колко е тежко всичко това за плещите на един човек. Жалките им грижи, недоволствата, глупостта, хилядите тривиални проблеми… Във вторник беше карнавалът. Изглеждат като същински диваци с всичките крясъци и танци. Най-малкият син на Луис Перен, Клод, ме намокри с воден пистолет и какво мислиш каза баща му? Че бил мъничък и имал нужда да си поиграе. Всичко, което искам, е да ги напътствам,
mon pere
, да ги освободя от греха им. Но те ми се опъват на всяка крачка, като деца, които отказват да ядат пълноценна храна и продължават да набиват неща, от които после им прилошава. Знам, че ме разбираш. Цели петдесет години носеше този товар на плещите си с търпение и сила. Спечели си любовта им. Нима времената са се променили чак толкова? Тук хората ми имат страха, уважават ме… но да ме обичат — не. Вечно намусени, сърдити. Вчера си тръгнаха от службата с пепел на челата
8
8 В традицията на днешната Римокатолическа църква първият ден на постите е т.нар. „пепелива“ сряда (Ash Wednesday).






