ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга втора от поредицата "Екзорсист" На Били и Дженифър И Исус го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името понеже ние сме много. Евангелие от Марко 5:9 Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки. — Мисля, че са го намерили, лейтенант. — Моля? — Чука . Намерили са го. — Чука? О, да… Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха. — Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант. — Наистина ли? Така ли? Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река. — Исусе… Киндерман погл

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Рано сутринта на двадесет и пети март Киндерман отиде до къщата на Амфортас заедно с доктор Едуард Кофи, приятел на Амфортас и невролог в окръжната болница; той бе поръчал скенер за Амфортас и там бе открит фаталния тумор. По настояване на Кофи полицаите разбиха входната врата на къщата и откриха Амфортас, мъртъв в дневната му. По-късно това бе класифицирано като смърт от нещастен случай, защото Амфортас бе умрял от мозъчен хематом, получен от удара по главата при падането, въпреки че Кофи каза на Киндерман, че, във всеки случай, Амфортас е щял да умре след не повече от две седмици поради това, че нарочно не лекувал тумора си. Когато Киндерман го попита защо Амфортас си е позволил да умре, единственият отговор на доктор Кофи бе:

Читать дальше

— Мисля, че имаше нещо общо с любовта.

По-късно в гардероба на Амфортас намериха черна вълнена винтяга.

На трети април единственият друг заподозрян на Киндерман, Фрийман Темпъл, получи мозъчен удар и бе настанен като пациент в откритото отделение.

През трите седмици, последвали убийството на Кийтинг, полицейските мерки за сигурност продължиха, но после постепенно бяха изоставени. В Окръг Колумбия

70

70 Административна единица, включваща столицата, град Вашингтон. — Б.пр.

не последва друго убийство с modus operandi на Близнаци и на единадесети юни убийствата, свързани с Близнаци, бяха преместени в пасивен файл на отдел

Убийства

, макар да бяха класифицирани като открити и неразрешени.

— Сънувам — възкликна Киндерман, — Какво правиш? — Той погледна вцепенен към Аткинс, който стоеше пред него, облечен в раиран костюм и вратовръзка. — Това да не е някаква шега?

Аткинс погледна загадъчно.

— Ами сега съм женен — поясни той. Предишния ден се беше върнал от медения си месец.

Киндерман продължи да гледа разстроено.

— Не мога да понеса това, Аткинс — промърмори той. — Необичайно е. Не е естествено. Имай милост. Свали вратовръзката.

— Може да ме видят — каза безчувствено Аткинс с непремигващи очи, втренчени в Киндерман.

Киндерман направи гримаса. Не можеше да повярва на очите си.

— Може да те

видят

? — повтори като ехо той. —

Кой?

— Хората.

Киндерман го огледа мълчаливо за момент, после каза:

— Предавам се. Аз съм твой пленник, Аткинс. Кажи на семейството ми, че съм добре и че с мен се отнасят добре. Ще им пиша веднага щом ръцете ми престанат да треперят. Предполагам, че ще минат поне два месеца. — Погледна надолу. — Кой избра вратовръзката? — попита глухо. Върху нея бе нарисуван цветен хавайски мотив.

— Сам я избрах — похвали се Аткинс.

— И аз така си помислих.

— Бих могъл да кажа нещо за шапката ви — усмихна се Аткинс.

— Недей. — Киндерман се наведе да погледне по-отблизо, с очи като сонди.