Очите на сержанта витаеха.
— Не знам — смънка той. Сви рамене. — Но имам една информация за вас, лейтенант. Бащата на Близнаци — погледна го. — Намерихме го.
— Така ли?
Аткинс кимна.
— Къде е? — попита Киндерман.
Очите на Аткинс изглеждаха по-зелени от всякога, не премигваха и се въртяха около зениците.
— Мъртъв е — каза. — Умрял е от удар.
— Кога?
— Сутринта.
Киндерман се смая.
— Какво става, по дяволите, лейтенант? — възкликна Аткинс.
Киндерман разбра какво е различно. Вдигна поглед към тавана. Всички крушки грееха ярко.
— Мисля, че всичко свърши — промърмори тихо той. После кимна. — Да. Така мисля. — Киндерман сведе поглед към Аткинс и приключи: — Свърши. — После замълча. — Повярвах му.
В следващия момент нахлуха ужасът и загубата, облекчението и болката и лицето му се сбръчка. Той се облегна о стената и започна да ридае неутешимо. Аткинс се изненада и за момент не знаеше какво да прави; после пристъпи напред и хвана ръцете на детектива.
— Всичко е наред, сър — повтаря той няколко минути, докато риданията продължаваха. Точно когато Аткинс се уплаши, че няма да престанат никога, риданията започнаха да стихват; но сержантът продължаваше да успокоява началника си.
— Просто съм уморен — прошепна най-накрая Киндерман. — Съжалявам. Нямаше никаква причина. Нямаше причина. Просто съм уморен.
Аткинс го заведе у дома му.
Кой е реалният свят, учуди се Киндерман, светът отвъд или светът, в който той живееше? Те се интерпретираха взаимно. И в двата се сблъскваха мълчаливи слънца.
— Това трябва да е било голям удар за вас — промърмори Райли.
Свещеникът и детективът стояха сами край гроба, втренчили погледи в ковчега на човека, който може би беше Карас. Молитвите бяха свършили и двамата мъже стояха заедно със зората, с мислите си и с тихата земя.
Киндерман вдигна поглед към Райли. Свещеникът стоеше до него.
— Защо е така?
— Ти го изгуби два пъти.
Киндерман се учуди мълчаливо, после бавно погледна отново към ковчега.
— Това не беше той — отрони тихо детективът. Поклати глава. — Никога не е бил той.
Райли го погледна.
— Да ви почерпя ли едно питие?
— Няма да навреди.
Киндерман стоеше на тротоара пред кино
Биограф
. Чакаше сержант Аткинс. Пъхнал ръце в джобовете на палтото си, той се потеше и поглеждаше нетърпеливо нагоре-надолу по
М стрийт
. Беше почти обяд, а денят бе неделя, дванадесети юни.
На двадесет и трети март стана ясно, че пръстовите отпечатъци, снети от трите местопрестъпления, съвпадат с отпечатъците на трима пациенти от откритото отделение. И тримата сега бяха затворени в отделението за сериозни душевни разстройства за внимателно наблюдение.






