Младежът, с когото беше, намерил дрехите й на плажа.
Хендрикс започна бързо да записва в бележника си.
— Име?
— Кристин Уоткинс.
— Възраст?
— Не знам. Една минутка. Да кажем двайсет и пет. Приятелят й мисли, че е на толкова.
— Ръст и тегло?
— Почакайте малко — последва пауза. — Предполагаме, че е около метър й шейсет и осем и тежи близо шейсет килограма.
— Цвят на косите и очите?
— Но защо ви е всичко това? Ако жената се е удавила, положително е единствената, поне за тази нощ. Да не би при вас да се давят на групи?
— Мистър Фут, кой е казал, че се е удавила? Може би е тръгнала на разходка.
— Гола-голеничка в един през нощта? Съобщили ли са ви, че по плажа се разхожда гола жена?
Хендрикс се радваше на възможността да демонстрира своето непоколебимо хладнокръвие.
— Не, мистър Фут, още не. Но летният сезон започва и човек не знае какво може да очаква. Миналият август група нудисти организираха танци пред своя клуб — чисто голи! Цвят на косите и очите?
— Косите й… като че ли светли. По-скоро пясъчно руси. Но очите, какви ли бяха очите й? Ще трябва да попитам приятеля й. О, не, и той не знае. Да речем, кафяви.
— Добре, мистър Фут. Ще се заемем със случая. Щом открием нещо, ще ви се обадим.
Хендрикс постави слушалката обратно на мястото и погледна часовника си. Беше пет и десет. Шефът щеше де стане след час. Хендрикс не гореше от желание да го буди само заради това, че някой си не се бил прибрал през нощта у дома си. Най-вероятно момичето е срещнало някого на плажа и сега двамата се забавляват из близките шубраци. Ами ако тялото й е изхвърлено от вълните? Началникът на полицията Броуди ще предпочете да се заеме със случая преди някоя бавачка, повела на разходка невръстни дечица, да се е натъкнала на трупа. Това би предизвикало възмущението на обществеността в градчето.
„Трезв поглед върху нещата — нееднократно повтаряше шефът му, — ето какво е най-необходимо на полицая.“ Ако желаеш да работиш в полицията, трябва да мърдаш мозъка си. Ето защо, когато се уволни от армията, Хендрикс поиска да постъпи в полицията на Амити. Заплатата беше прилична, службата в полицията гарантираше обезпечено бъдеще, нормиран работен ден, а понякога и по нещо увлекателно — не само да пердашиш хулигани и да влачиш пияници за яката — трябва да умееш да разплетеш дело, свързано с грабеж, да хванеш насилник, тоест, ако се изразим по-изискано, тази служба му даваше възможност да стане уважаван в обществото. Освен това не е много опасно да бъдеш полицай в Амити, не е като да служиш в полицията на някой голям град. Последният трагичен случай с полицай в Амити, който стана при изпълнение на служебен дълг, беше през 1957 година, когато полицаят се бе опитал да спре пиян шофьор, носещ се с кола по шосето за Монток. Колата го бе блъснала в каменната стена.






