ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

книга първа от трилогията "Делириум" На всички, които в миналото са ме заразявали с amor deliria nervosa — те си знаят кои са. На всички, които ще ме заразят в бъдеще — нямам търпение да видя как изглеждате. И в двата случая: Благодаря! Най-опасната болест е тази, която ни кара да вярваме, че сме добре. Книгата „Ш-ш-т“ Минали са шейсет и пет години, откакто президентът и Консорциумът обявиха любовта за болест, и четирийсет и три от откриването на лечение за нея. Всички в семейството ми вече са минали процедурата. Преди девет години по-голямата ми сестра, Рейчъл, боледува цели три години. Но я спасиха и сега, когато я питаш, твърди, че не си спомня дори симптомите на любовта. Моята процедура ще се състои след точно деветдесет и пет дни, на трети септември, рождения ми ден. По принцип хората се страхуват от процедурата. Някои дори се съпротивляват. Но аз не се страхувам. Нямам търпение дори. Ако можех, щях да я започна още от утре, но за да могат учените наистина да те излекуват, трябва да си поне на осемнайсет, понякога и малко по-възрастен. Иначе процедурата не действа: всичко завършва с мозъчни увреждания, частични парализи, слепота или нещо по-лошо. Мисълта, че в момента болестта трови кръвта ми и аз живея в опасност, ме потиска. Кълна се, че понякога я усещам да пъпли из вените като нещо развалено, като пресечено мляко. Това ме кара да се чувствам мръсна. Напомня ми за онези деца, които често избухват без причина, за съпротивляващите се заразени момичета, които забиват нокти в плътта си, скубят косите си и от устните им текат лиги. Напомня ми и за мама. След процедурата ще бъда щастлива и в безопасност. Така твърдят всички — учените, сестрите ми и леля Каръл. Щом премина през лечението, ще ме свържат с момче, избрано от оценителите за мен. След няколко години ще се о

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

През това време ще съм облечена с лека найлонова рокля, полупрозрачна, като онези, които раздават по болниците, за да могат да видят тялото ми.

— Ако питаш мен, оценката ти ще е между седем и девет — свива устни леля. Това е добър резултат и ако е така, ще хвърлям шапка до небето. — Но няма да получиш повече от шест, ако не се измиеш и стегнеш.

Учебната година вече е към края си и оценяването е най-важният ми изпит. През последните четири месеца минах през какви ли не изпити — математика, физика, устен и писмен английски, социология, философия и фотография (избраната от мен специалност) — и всички резултати трябва да излязат до две седмици. Сигурна съм, че съм се справила добре и балът ми ще е достатъчно висок, за да ме приемат в университета. Винаги съм била отлична ученичка. След излизането на резултатите специалистите ще анализират всичките ми силни и слаби страни и ще определят университета и основната ми специалност.

Оценяването е последният етап от процеса. След това ще могат да ми намерят партньор. През следващите месеци ще ми изпратят списък с четири или пет одобрени момчета. Едно от тях ще стане мой съпруг, след като се дипломирам (при положение че мина всички годишни изпити. Момичетата, които не преминават, се омъжват веднага след гимназията). Задачата на оценителите е да ме свържат с момчета, които са получили подобен брой точки на този изпит. Така се опитват, доколкото е възможно, разбира се, да избегнат големите различия в интелекта, темперамента, социалния произход и годините между партньорите. Е, понякога чуваме за отделни ужасни истории, когато бедно осемнайсетгодишно момиче е дадено на богат осемдесетгодишен мъж, но това е рядкост.

Стълбите изохкват скръбно и Джени, сестрата на Грейси, цъфва на вратата. Тя е на девет години, доста висока за възрастта си, но много слаба: само лакти и колене. Гърдите й са хлътнали навътре като изкорубен тиган. Ужасно е да го кажа, но трябва да си призная, че не я харесвам много. Има същия пронизващ поглед като майка си.

Тя застава на прага до леля и се втренчва в мен. Аз не съм много висока, само един и шейсет, и колкото и да е учудващо, Джени е само с няколко сантиметра по-ниска от мен. Глупаво е да се чувствам неудобно пред леля си и племенницата си, но вече усещам парещия сърбеж да пълзи по ръцете ми. Знам, че и те се тревожат за представянето ми днес, защото за всички тях също е от огромно значение да ме свържат с добра партия. Джени и Грейс още са далече от тази процедура. Ако сключа добър брак, ще мога да помогна финансово на семейството.