Този поглед ми позволяваше да си представя болката, с която бе живял години наред. — Преди да убия него, искам той да знае, че съм унищожил всичко, което се е опитал да създаде. — Опитах се да не реагирам по никакъв начин. — Ще му отнема най-добрия му ученик, Бърк. Ще убия теб.
Той отново направи жест. На пода бе поставена рогозка. На нея лежаха съответстващи си двойки
бокен
и
джо
21
21 Бойна тояга, дълга четири стъпки. — Б.ред.
. Бавно се приближих до тях, пристъпвайки странично, за да не го изпускам от поглед. Изборът на оръжие беше критичен, но само ако знаех какво смята да използва той.
— А ти? — попитах, посочвайки оръжията.
Той се сля със сенките и се върна обратно, държейки в ръцете си добре познато оръжие. Беше
катана
, който бях видял на дадената ми от Боби Кей снимка преди много време.
— Значи си го взел? — прошепнах.
Той извади оръжието от ножницата. Стоманата леко изсъска от допира. Томита огледа острието с възхищение от играта на светлината по него.
— Тази възможност беше… неочаквана — призна той. — Но добрият
буши
трябва да действа решително и според обстоятелствата. — После Томита направи жест с меча: — Както казах на господин Акейдиън, смятам да използвам това оръжие за някои предстоящи неща. — Той тръгна към мен и отвори ръцете си широко. Мечът беше в дясната. Оставих малкия
танто
, даден ми от учителя, и взех
джо
. — Джо, Бърк? Надявах се на по-голямо предизвикателство. — Той въздъхна и бавно прибра острието в ножницата. — Добре. Нека малко поиграем. — Остави меча на пода и се наведе, за да вземе
бокен
.
Има една история, която разказва, че самураят, кодифицирал техниките за
джо
, веднъж предизвикал Миямото Мусаши на двубой, като използвал друго оръжие, и бил победен. Едва след като развил до съвършенство боя с късата палка, той бил в състояние да победи големия майстор на острието Мусаши. Тази история бе добре известна и вътрешно в себе си се надявах тя поне малко да подкопае увереността на Томита.
Изправихме се един срещу друг в позиция „готови“.
Джо
е по-дълъг от дървения меч, но
бокен
е по-тежък. Томита ме изгледа за миг с безизразни очи и отпуснато тяло. И мигновено последва атака.
Казват, че за истинския майстор е характерна не силата на атаката, а бързината, с която я провежда. Когато Томита се движеше, контурите на тялото му се размиваха. Положенията му се сменяха толкова бързо, че отделните ходове се сливаха в плавно свързана поредица, заредена с върховна опасност. При това ниво на състезаване оръжията имат склонност да „залепват“ — ние поддържахме контакт колкото бе възможно по-дълго.
Джо
се сблъска с
бокен
и го отклони от линията на атаката. Томита веднага плъзна меча напред и по дължината на
джо
. Изтеглих го в реверс, но натискът му продължи.






