ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

На Клеър Донахю, първия ми учител, с любов Приносът на известен брой хора беше съществен за написването на тази книга и аз бих желал да им благодаря. Чарлз Фиерамуска, бивш началник на отдел „Убийства“ към Полицейското управление на Бъфало и асистент в програмата „Криминално право“ на колежа Медейл, най-търпеливо отговори на всичките ми въпроси и ми даде да се възползвам от опита и знанията му за тънкостите на разследването. Кимура Хироаки, един от многото отлични сенсей по бойни изкуства, при които съм се учил, ми преподаде онези уроци, които не научаваш в училище. Дълбоки благодарности на моя агент, Жак де Спьолбърч, за безценната му подкрепа. Редакторката ми, Керълин Чу, е изключителна находка. Нейните високи очаквания и непоклатим ентусиазъм по отношение на проекта превърнаха процеса на писане на тази книга в източник на откровение и радост. Но най-вече искам да благодаря на съпругата си, Кити, която както във всичко, така и сега, ме окуражи и подкрепи по начин, за който ми е трудно да намеря думи. Критичният прочит на главите и готовността й да влезе заедно с мен в света на Бърк направиха писането на тази книга едно от най-хубавите ни съвместни изживявания, за което просто думите не стигат. От онова, което вече знам, нещата намират логично за мен обяснение. Но ми отне време да стигна до тук. Както ми отне време и да разбера смисъла на първия файл, който Мики ми показа. Снимките от местопрестъплението, заключението на съдебния лекар, бележките на разследващите детективи първоначално изглеждаха взаимно несвързани — набор от натрупани факти, без обединяваща нишка. Случайни действия. Сцена на безсмислено насилие. Но малко по малко събирането на нови факти, осмислянето на разказите на очевидци започва да придобива някакъв смисъл. И идва един момент, когато можеш да каже

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Отстъпих вдясно, надявайки се да изнеса острието напред, встрани и надолу, но той отскочи извън моя обхват.

Движехме се много. Въртяхме се и минавахме от осветено място в полумрак. Ефектът беше като от мигащи светлини в дискотека: схватката се развиваше на приливи и отливи. Но нивото оставаше все така високо. Значителна част от тактиката е подчинена на неща, които са почти недоловими. Напрегнато следях Томита, стараейки се да реагирам своевременно и да предвидя следващите му ходове.

Читать дальше

В един момент долових нищожно поколебаване в изтеглянето му. Това понякога се случва и не е задължително да е свързано с някаква особена причина: може да се дължи на неравност в пода, на свиване или отпускане на мускулна група частица от секундата, преди да трябва… но аз скочих напред, виждайки чаканото откриване.

Стоварих

джо

високо отдясно с идеята да раздробя ключицата му. Той съумя да отбие навреме атаката и остави върха на оръжието да стигне по инерция до пода. Аз пък се оставих да бъде повлечен напред и покрай него, после внезапно обърнах дъгата на траекторията и изтеглих

джо

нагоре в

гяку-учи

, обратен удар.

Томита почувства опасността и се опита да излезе отляво.

Вместо да го порази с пълната сила на замаха, върхът на

джо

само закачи ухото му. Но относителната скорост бе толкова голяма, че всъщност откъсна долния край на меката част. Видях от там да потича кръв. Всички рани по главата кървят обилно.

Ямашита ме бе учил да използвам без никаква милост всяка слабост у противника. Пуснах

джо

с лявата си ръка и скъсих по инерция дистанцията с Томита. Стоварих отворената длан на ръката си върху кървящата страна на главата му, надявайки се да му спукам тъпанчето. Той машинално отклони глава. Без забавяне атакувах с

джо

и го ударих през дясната ръка. Палката докосна основата на палеца му и там нещо изпука. Той изсъска.

Някога е имало цели школи по използване на меча, специализирали се в отсичане палците на противника. Без палец няма как да се държи меч. Смятало се е, че това е хуманен начин да победиш някого, без да го убиваш.

В този момент в главата ми нямаше нищо хуманно. Единственото, което ме вълнуваше, бе нанасянето на решителния удар.

Томита отскочи встрани, но веднага разбрах, че вече не може да действа на ниво с

бокен

. Това е оръжие, за което се изискват две ръце, а неговият десен палец най-вероятно бе счупен.

Атакувах го моментално, приближавайки с насочен към гърлото му

джо

. Той плонжира встрани и се приземи сред оставените на пода оръжия. Преди да успея да се добера до него, успя да извади от ножницата

катана

.

Дългият меч може да се размахва и с една ръка.

Гладката повърхност на острието хвърляше зайчета светлина по стените. Плавно преминавайки от плонж в кълбо, той скочи на крака.