ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Романът на Дейвид Робъртс Шантарам гарантирано ще направи живота Ви по-необикновен… Г-н Робъртс е сравняван с кого ли не — от Мелвил до Хемингуей.“ The Wall Street Journal „Вълнуващо… прочувствено, екранизирано усещане. Сензационно четиво.“ Publishers Weekly „Този, когото Шантарам не успее да докосне, е или без сърце, или мъртъв — или и двете. Не съм имал по-хубави моменти от години. Шантарам просто е «1001 нощи» на Новия век. Всеки, който обича да чете, е търсил тази книга през целия си четящ живот.“ Джонатан Нарол „Блестящо, развлекателно… Дълбокото екранизирано усещане за красота впечатлява.“ USA Today „Тази широка автобиографична новела е ярък разказ за vida loca (лудия живот) на Дейвид Робъртс. Не позволявайте обема на книгата да Ви прогони! Шантарам е един от най-увличащите разкази за лично изкупление, които някога ще прочетете.“ Giant magazine „Елегантно написано, взривяващо с всяка следваща страница. Роман с ключ към отговорите. Пресъздава блестящо Индия, позната на малцина извън нея.“ Kirkus Rewievs „Шантарам е цветна забава, която прераства в нещо колосално и пресъздава пикантния хаос на Бомбай.“ Minneapolis Stars Tribune „Шантарам е истинска епика. Огромна, хаотична, над върха, завладяваща, дълга глупава история.“ The Seattle Times „Ако някой ме попита за какво се отнася книгата, бих отговорил — за всичко, за всичко в света. Грегъри Дейвид Робъртс направи това за Бомбай, което Лоурънс Дюрел направи за Александрия, което Мелвил направи за Южните Морета, а Торо — за Уолдън Понд. Това го прави вечен участник в световната литература.“ Пат Конрой На майка ми Отне ми много време и платих прескъпо да науча онова, което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим. А прозрях всичко само за миг — докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъцит

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ръцете ми, увредени от остатъчните последици на замръзването, пострадаха толкова тежко през годините, прекарани в наказателното отделение на затвора, че много оцелели страници от ръкописа, които все още пазя, са изцапани с кръвта ми. След освобождението си преживях тежки и безмилостни изпитания. Изпадах в отчаяние, че никога няма да завърша книгата — но никога напълно. И това, че все пак завърших този роман — написан с кръв, сълзи и възторг — който току-що прочетохте, е доказателство за помощта и подкрепата на страшно много хора. Поднасяйки им своята признателност, съм сигурен, че неволно ще пропусна някои имена в личния си почетен списък. Моля тези свои приятели и колеги за прошка. Искам да благодаря на моя мениджър Тами Майкълс, за когото истинската красота на изкуството е в неговия страстен възторг; Марго Розенблум; на Джо Регал, агента, който се занимаваше с проекта; на първия издател, с когото сключих договор в САЩ, Тим Бент; и на Джордж Уити от „Сейнт Мартине Прес“, чиято ерудиция, изтънченост и любов към света на словото са вдъхновение за човека на изкуството.

Благодаря на Джесика и Ник за това, че ги има, за тяхната милост и обич; на Ник, Мери, Парис и Блейз за чудния дар на тяхната вяра в мен; на моя най-добър приятел Шула, който винаги прочиташе пръв думите и изказваше обичта си към тях; и на моите майка и пастрок, чиято непоколебима морална, духовна и финансова поддръжка — по-голяма, отколкото заслужавам и мога да изплатя — ме крепеше и възвисяваше труда ми.