Ръцете ми, увредени от остатъчните последици на замръзването, пострадаха толкова тежко през годините, прекарани в наказателното отделение на затвора, че много оцелели страници от ръкописа, които все още пазя, са изцапани с кръвта ми. След освобождението си преживях тежки и безмилостни изпитания. Изпадах в отчаяние, че никога няма да завърша книгата — но никога напълно. И това, че все пак завърших този роман — написан с кръв, сълзи и възторг — който току-що прочетохте, е доказателство за помощта и подкрепата на страшно много хора. Поднасяйки им своята признателност, съм сигурен, че неволно ще пропусна някои имена в личния си почетен списък. Моля тези свои приятели и колеги за прошка. Искам да благодаря на моя мениджър Тами Майкълс, за когото истинската красота на изкуството е в неговия страстен възторг; Марго Розенблум; на Джо Регал, агента, който се занимаваше с проекта; на първия издател, с когото сключих договор в САЩ, Тим Бент; и на Джордж Уити от „Сейнт Мартине Прес“, чиято ерудиция, изтънченост и любов към света на словото са вдъхновение за човека на изкуството.
Благодаря на Джесика и Ник за това, че ги има, за тяхната милост и обич; на Ник, Мери, Парис и Блейз за чудния дар на тяхната вяра в мен; на моя най-добър приятел Шула, който винаги прочиташе пръв думите и изказваше обичта си към тях; и на моите майка и пастрок, чиято непоколебима морална, духовна и финансова поддръжка — по-голяма, отколкото заслужавам и мога да изплатя — ме крепеше и възвисяваше труда ми.






