ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Всичко е правилно! Астероидът лети така, както беше изчислено още на Земята. Когато достигне Юпитер, подчинявайки се на могъщата сила на притегляне на гиганта на Слънчевата система, ще завие към Сатурн, а той, от своя страна, ще измени траекторията, като я насочи към Уран. И така нататък. Планетите ще си предават астероида обсерватория една на друга като щафета. Няма никаква нужда от повторна проверка. Спомагателната ескадрила би могла още вчера да излети за родината.

Но измъчван от нетърпение, Муратов добре разбираше, че предпазливостта на Легерие е обоснована и необходима. Пътят, който бяха изминали досега беше нищожен в сравнение с исполинското разстояние, което предстоеше да преодолее Хермес. Четири проверки, по четири данни от наблюденията направени от четирима математици независимо един от друг — това вече е пълна гаранция!

Но утре… впрочем, какво ти утре, когато няма нито ден, нито нощ, нито изгрев, нито залез на Слънцето… след осемнадесет часа всичко ще бъде свършено. Легерие ще каже дългоочакваните думи: „Всичко е наред“ — и Муратов ще бъде свободен.

За нищо на света той няма да остане тук нито минута повече!

Ако Виктор можеше да знае, че ще се задържи в това неприятно място още цели три денонощия!

Читать дальше

Но по закона на причинността бъдещето е неизвестно за човека.

Като се държеше за многобройните стенни ремъци и с всички сили се стараеше да задържи тялото си във вертикално положение, Муратов бавно вървеше към каюткомпанията на спътника. Това старинно название, взето от лексиката на отдавна изчезналия военноморски флот, твърдо се държеше в речника на космонавтите, а на Муратов му се струваше нелепо. Какви каюти, когато всички помещения в съседство с централния павилион представляваха обикновени стаи. Наистина, таваните им бяха прозрачни, но такова нещо не е съществувало на морските кораби. В каютите трябва да има илюминатори, а тук нямаше дори и прозорци.

При тази мисъл Виктор неволно погледна нагоре и, разбира се, не видя нищо, освен полукръглия таван. Коридорите нямаха прозрачни стени.

Той се усмихна на своята разсеяност. За почти две седмици би могъл вече да свикне.

Часовникът показваше осем часа вечерта по московско време. Трябваше да върви на вечеря. В столовата („Е, нека бъде каюткомпания“ — помисли си той) сигурно вече го чакат. Осем и една минута. Той знаеше от опит, че Легерие и неговите шестима другари са изключително пунктуални във всичко.

Седемте члена на експедицията, инженер Уестън и още осем души от състава на спомагателната ескадрила „седяха“ около кръглата маса. На Хермес все пак съществуваше някаква сила на притегляне и имаше столове.