Можеше да се седне, но за да се задържи човек на стола и да не излети във въздуха при невнимателно движение, трябваше да се прикрепя с колан към седалката.
Муратов се извини за закъснението и зае мястото си.
Каюткомпанията беше разположена в края на огромния дискообразен корпус на изкуствения спътник. Таванът и външната стена бяха прозрачни. Над главите се разстилаше матово-черното небе с безбройните си звезди. Сред тях ослепително блестеше Слънцето. Лъчите му заливаха вътрешността на каютата, но топлина не се усещаше. Пластмасовото „стъкло“ не пропускаше инфрачервените лъчи.
Зад борда — панорамата на Хермес. Мрачни, с някакъв неопределен кафеникав цвят, безформени скали. Безжизнен, навяващ скука пейзаж!
Космическата обсерватория, бившият изкуствен спътник на Земята, стоеше на дъното на немного дълбока котловина. От всички страни я заграждаха постепенно издигащи се гранитни стени. Хоризонтът обхващаше кръг с диаметър около триста метра. А тъй като самият спътник имаше диаметър сто метра, то пред очите се откриваше нищожно малък „външен свят“.
Муратов изтръпна при мисълта, че осем души дълги години няма да видят нищо друго, освен тази безрадостна картина. Каква всепоглъщаща любов към науката трябва да има човек, за да се обрече доброволно на такова изпитание!
Не, самият той не би бил способен на такъв подвиг!
Изборът на мястото за обсерваторията не бе случаен. Именно този релеф на местността осигуряваше най-добра защита. Метеоритната опасност, съществуваща даже за малките звездолети, беше хиляди пъти по-страшна за Хермес, чиято огромна маса притегляше към себе си блуждаещите в пространството парчета. Още повече, че предстоеше да се пресече пояса на астероидите между Марс и Юпитер — най-опасното място по междупланетните трасета.
В скалите беше монтирана мощна апаратура, която ограждаше обсерваторията като пръстен. Каквато и скорост да има метеоритът, магнитното поле ще го отклони от единственото обитаемо място на астероида. Именно поради тази причина беше възможно съществуването на сравнително тънките прозрачни стени и огромния купол, под които се разполагаха астрономическите прибори и инструменти. А ако срещнатият метеорит се окаже не железен, а каменен, то той ще бъде отклонен от пътя си от вихровото антигравитационно поле, допълващо магнитното.
Астрономите можеха да работят спокойно.
След вечерята Муратов се задържа в каюткомпанията, беседвайки с Уестън. Тази нощ той бе решил да не се връща на своя звездолет, а да остане на спътника, още повече, че в този странен свят на безтегловността, можеше да се спи на каквото и да е, като върху най-мекия дюшек. Четири стола, здрав колан, за да не се събудиш на тавана, и леглото е готово.






