Магнитните метални крачета на столовете, прилепващи за пода, гарантираха неподвижността на ложето.
Беше десет часа, когато Муратов, преди да си легне, влезе в каютата на Легерие.
Той обичаше да разговаря с умния, с енциклопедични знания началник на експедицията. Струваше му се, че няма въпрос, по който френският учен да не е информиран и да не се чувствува като риба във вода. С него можеше да се разговаря за всичко.
Читать дальше
Именно такъв трябва да бъде истинският астроном. Нали астрономията е всеобхватна наука. Тя засяга всички области на човешкото знание, от медицината до философията.
Легерие си лягаше късно и Муратов не се страхуваше, че го е обезпокоил не навреме.
„Командирът на Хермес“, както бяха нарекли Легерие, стоеше до стената и внимателно разглеждаше един от приборите, разположен на стенд, заемащ цялата стена. При влизането на Муратов той се обърна.
— Погледнете! — каза той, като отново се обърна към прибора. — Стрелката на гравитометъра не е на нулата. Не мога да разбера, какво може да означава това.
Муратов се приближи.
За първи път той се запозна с гравитометъра по време на експедицията с „Титов“. Но приборът, който беше в каютата на Легерие, се различаваше от онези. Две години са огромен срок за техниката. Познати бяха само скалата и стрелката.
Муратов се вгледа.
— На мен ми се струва, че стрелката не само не е на нулата, както казахте вие, но и се движи. Много бавно, но се движи.
— Да, да, вие сте прав — в гласа на Легерие се чувствуваше безпокойство. — Това е много странно. Приборът показва наличие на някаква маса недалеч от нас. Но какво може да бъде това?
— Насрещен метеорит… — нерешително предположи Муратов.
Той веднага мислено се изруга. Що за наивна реплика!? Легерие не може да не се е сетил за такава възможност.
Вместо отговор астрономът мълчаливо показа екрана на локатора. По равната черна линия нямаше никакви изкривявания. Радиолъчите, непрекъснато опипващи пространството около астероида, не срещаха препятствия.
— Развален е…
Легерие натисна един от многобройните бутони. Светна малък екран и на него се появи вътрешността на каютата, която заемаше Александър Макаров — заместник началник на експедицията.
— Саша — каза Легерие, — погледни гравитометъра.
Виждаше се как Макаров се приближава до също такъв стенд. Раздаде се учудено възклицание.
— А сега обърни внимание на локационния екран.
— Да, виждам!
Макаров се обърна.
— Какво ще кажеш за това? — попита Легерие.
— Много странно, даже прекалено. И при теб ли е същото?
— Разбира се! Аз помислих, че гравитометърът в моята каюта се е развалил. Но не могат да се развалят и двата едновременно.
— Тогава какво е станало?
— Ела при мен.
— Идвам.
Легерие и Муратов не сваляха очи от стрелката.






