И ние всички знаем, че някой ден ни очаква същата участ — ако им позволим, разбира се.
— Аз пък знам само — намеси се Джъп, — че грифоните миришат и са вкусни.
— Кой те пита пък теб, кърлеж недорасъл? — озъби се Хаскеер.
Джъп скочи, готов да отвърне на оскърблението.
— Млъквайте и двамата! — скастри ги Страк. После се обърна към останалите войници: — Заколете няколко за попълване на припасите, а другите пуснете на свобода.
Докато се отдалечаваше, Джъп и Хаскеер си разменяха заканителни погледи.
Зад тях вече цялата къща бе обхваната от пламъци. Огнените езици бликаха през отворените прозорци и предната врата.
Страк и свитата му стигнаха до разрушената порта. Веднага щом ги зърнаха, постовите се изправиха и си придадоха бдителен вид. Страк не им обърна внимание. Повече го интересуваше сцената в равнината. Битката бе приключила, повечето от защитниците бяха избити, останалите — избягали.
— Хубаво е, че спечелихме — отбеляза Хаскеер. — Въпреки че боят бе само за отвличане на вниманието.
— Бяха повече от нас. Заслужавахме да спечелим. Но гледай да не споменаваш пред войниците, че е било само за да им отвлечем вниманието. За предпочитане е да не знаят каква е задачата, с която ни пратиха тук. — Той положи неволно ръка на цилиндъра.
Долу в равнината няколко групи вече щъкаха между труповете и сваляха от тях всичко, което можеше да им бъде от полза. Малко по-нататък бяха запалени няколко погребални клади за убитите орки.
Смрачаваше се и ставаше все по-студено. Вечерният бриз хапеше неприятно лицето. Страк вдигна поглед към далечните, обрасли с гори хълмове. Смекчена от издължаващите се сенки, това беше картина, добре позната на неговите предци. Ако се изключеше далечният хоризонт, където — като тънка, сияеща лента — проблясваха очертанията на настъпващите ледници.
Както неведнъж досега, Страк изруга мислено хората, които изяждаха магията на Марас-Дантия.
След това мислите му се насочиха към по-прагматични въпроси. Сети се, че искаше да попита Джъп за нещо, и го повика.
Читать дальше
— Как се чувстваш, след като уби своя сънародник — джуджето, горе в къщата?
— Как се чувствам ли? — набитият стотник го погледна учудено. — Както когато убивам всеки друг. Не ми е първият, впрочем. Пък и той не ми беше съвсем «сънародник». Дори не беше от племе, което познавам.
Хаскеер, който не бе присъствал на двубоя, се приближи заинтригуван към тях.
— Убил си друго джудже? Ама наистина обичаш да се доказваш.
— Той беше на страната на човеците и значи — мой враг. Не е необходимо да доказвам каквото и да било!
— Хайде де. Повечето дребосъци от вашия клан предпочитат да се съюзяват с хората. Чудно ми е какво търси дърто джудже като теб при Върколаците? Май наистина ти се ще да се поизфукаш.
Вените на шията на Джъп се подуха.






