Бяха някъде по средата на склона, вкопчени в яростна сеч с врага.
Той им обърна гръб и огледа солидните дървени стени на крепостта на върха. Имаше още доста път до тежките порти и немалко противници за избиване. А същевременно редиците на съратниците му сякаш се топяха.
Страк напълни гърдите си с леден въздух и усети как се изпълва с живот насред това зловещо царство на смъртта.
Най-сетне, задъхана, Койла се изравни с него.
— Ама и вие сте едни бързаци — бе сухият му коментар. — Вече си мислех, че ще щурмувам крепостта сам.
Тя посочи мелето зад тях.
— Тия доста се постараха да ни задържат.
Двамата си размениха почти налудничави усмивки.
«И нея я е обхванало кръвожадно настроение — отбеляза той. — Това е добре.»
Алфрей, пазачът на знамето на Върколаците, застана до тях и заби дръжката в полузамръзналата земя. Двайсетина от воините на дружината побързаха да образуват кръг около него. Алфрей забеляза, че на главата на един от оръженосците е зейнала зловеща рана, извади бинт от пояса си и се зае да попива кръвта.
Стотниците Хаскеер и Джъп си проправиха път през оределия строй. Както обикновено, първият имаше мрачен вид, а лицето на втория оставаше непроницаемо.
— Поразходихте ли се? — сдъвка ги саркастично Страк.
Джъп игнорира откритата подигравка и попита хрипливо:
— Сега какво ще правим, капитане?
— А ти как мислиш, дребосък? Че ще спрем, да си наберем цветя? — Страк втренчи яден поглед в своя заместник. — Качваме се горе и довършваме започнатото.
— Как?
Койла оглеждаше сивото небе, засенчила очите си с ръка.
— С фронтална атака — ето как — отвърна Страк. — Да имаш по-добър план?
— Не. Но хълмът пред нас е съвсем открит. Ще дадем много жертви.
— Сякаш досега не сме давали. — Капитанът се изплю, пропускайки на косъм краката на стотника. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, можем да се посъветваме с нашия стратег. Койла, какво смяташ?
— Какво? — Тя продължаваше да разглежда облаците.
— Събуди се, десетник! Попитах те…
— Виждате ли това? — Тя посочи към небето.
Една черна точка се спускаше през облаците. Беше твърде далеч, за да различат подробности, но всички се досетиха какво е.
— Може да ни е от полза — отбеляза Страк.
На лицето на Койла се изписа съмнение.
— Възможно. Но като ги знам какви са своенравни… най-добре да си намерим укритие.
— Къде? — Хаскеер огледа голия връх.
Точката се увеличаваше бързо.
— Движи се по-бързо от искра в пъкъла — подметна Джъп.
— И се спуска прекалено стремглаво — добави Хаскеер.
Сега масивното тяло и широките нащърбени криле се различаваха ясно. Вече нямаше никакво съмнение. Гигантското тромаво чудовище летеше право към бойното поле. Бойците и от двете страни замръзнаха и вдигнаха нагоре глави. Някои побягнаха от черната му сянка.






