Трупът на поваления стрелец се претърколи през козирката и тупна в краката на Страк и Койла. Щръкналата от гърдите му стрела се бе счупила при падането.
Джъп вече бе скочил на крака и им даваше знак, че отбраната на втория етаж е неутрализирана.
Хората на Хаскеер се затичаха, придържайки гредата с издути от напрежение мускули и зачервени лица. Други им се притекоха на помощ и още при първия удар на импровизирания таран вратата на къщата се разби на трески.
Вътре ги очакваха трима защитници. Първият скочи напред и уби с един удар стоящия най-отпред на тарана войник. Страк го посече, прекрачи трупа му и се отправи към следващия. След кратка размяна на удари вторият защитник също се просна на пода. Но, докато се занимаваше с него, Страк бе изгубил от поглед третия. Противникът се бе приближил незабелязано отзад и бе вдигнал меч за обезглавяващ удар.
От гърдите му щръкна кинжал. Неприятелят издаде хриплив стон и падна възнак.
Страк изръмжа и Койла знаеше, че това е цялата благодарност, която ще получи.
Тя се надвеси над трупа и прибра кинжала. Държеше по един във всяка ръка. Предпочиташе ги пред тежките мечове за близък бой. Зад нея Върколаците вече нахлуваха в къщата.
Преддверието свършваше до широка стълба към горния етаж.
Бяха близо до върха й, когато на площадката се появиха две същества. Страк и войниците му ги посякоха веднага. Койла стигна първа горния етаж и бе пресрещната от поредния защитник. Той успя да посече ръката й с назъбената си секира, преди тя да го повали.
Страк огледа раната на Койла, от която шуртеше кръв, но тя дръпна ръка и завъртя глава. Той се озърна. Намираха се на площадка, заобиколена от няколко врати. Повечето бяха отворени, разкривайки пусти стаи. Страк прати войници да ги претършуват, но те се върнаха съвсем скоро, клатейки глави.
Единствената затворена врата бе в дъното. Приближиха се безшумно към нея и заеха позиции.
Шумът от битката на първия етаж вече утихваше. Скоро единствените звуци бяха далечните викове от сражението в равнината и сподавеното дишане на Върколаците.
Страк размени погледи с Койла и Джъп, сетне даде знак на тримата най-яки войници да действат. Те заблъскаха вратата с рамене — веднъж, два, три пъти. При последния удар тя отхвърча навътре и Страк я последва, вдигнал оръжието си.
Пресрещна го въоръжено с двуостра брадва същество. То се свлече на пода под пороя на ударите му.
Стаята беше просторна. В далечния й край имаше още двама, закрили с телата си трети. Единият от пазачите бе от расата на защитниците. Вторият обаче бе като Джъп, нисък и набит.
Той пристъпи напред, въоръжен с меч и кинжал, и Върколаците се разпръснаха, за да го заобиколят.
— Не! — извика Джъп. — Мой е!
Страк пръв го разбра.
— Оставете ги! — кресна той.
Воините му свалиха оръжия.






