ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Драконът продължаваше да се снижава, устремен право към хълма, където се бяха събрали Върколаците на Страк.

Той присви очи.

— Някой може ли да разпознае ездача?

Всички поклатиха глави.

Живият снаряд летеше право към тях. Широката му лигава паст бе зейнала, разкривайки редове жълтеникави зъби, големи колкото бойни шлемове. Злост блещукаше в цепковидните зелени очи. Ездачът, наместен на гърба на чудовището, изглеждаше невероятно дребен в сравнение с крилатото туловище.

Читать дальше

Страк прецени, че му остават не повече от три маха, преди да стигне при тях.

— Лети прекалено ниско — прошепна Койла.

— Цуни земята! — кресна Хаскеер.

Воините се проснаха по очи.

Докато се претъркулваше през рамо, Страк успя да мерне сивкавата козина на търбуха и грамадните, закривени нокти, които профучаха над него. Стори му се, че долови зловонния дъх на чудовището. Дори си помисли, че ако протегне ръка, може да го докосне.

Миг по-късно драконът изпусна грамаден облак бушуващи оранжеви пламъци.

За момент Страк бе заслепен от ярката светлина. Премигвайки като в мъгла, той очакваше да види как драконът се удря в земята. Вместо това го зърна да се издига нагоре, под невероятно остър ъгъл.

А сцената на върха на хълма бе претърпяла съществени промени. Защитниците и част от атакуващите, попаднали в огненото кълбо, се бяха превърнали в пламтящи факли или в димящи купчини. На места горяха и тревата и храстите.

Вятърът донесе миризмата на изгоряла плът. Страк усети, че устата му се изпълва със слюнка.

— Не е зле някой да припомни на драконовите укротители на чия страна се бият — изръмжа Хаскеер.

— Но този поне облекчи задачата ни. — Страк кимна към портите, които също бяха обхванати от пламъци. Надигна се и изкрещя: — Всички при мен!

Върколаците нададоха оглушителни бойни викове и го последваха. Не срещнаха почти никаква съпротива и с лекота си пробиха път през изтънялата защита.

Когато стигна до обгорелия портал, Страк откри, че вратите едва се крепят на пантите си.

Встрани от портала на един кол бе прикована табелка с грубо изписан надпис: «Роднопол».

До него застана Хаскеер. Забеляза табелата и я повали с един удар на меча си, разсичайки я през средата.

— Дори езика ни взеха — изсумтя той.

Джъп, Койла и останалите от дружината ги наобиколиха. Страк и неколцина войници бутнаха вратите и те рухнаха навътре.

Нахлуха заедно и се озоваха на просторен площад. Вдясно имаше обор с добитък. Вляво — няколко реда овощни дръвчета. Отпред, простираща се до другия край на площада, се издигаше голяма дървена къща.

Пред нея, строени в редици, стояха оцелелите защитници — два пъти повече от Върколаците.

Без дори да се забавя за прегрупиране, дружината се нахвърли върху тях.