В яростния ръкопашен бой, който последва, Върколаците за пореден път доказаха превъзходството си. Лишен от път за отстъпление, врагът се сражаваше отчаяно, но бързо губеше сили, докато само неколцина от Върколаците получиха леки наранявания. Крайно недостатъчно, за да бъде спрян устремът им.
Последната група защитници се струпа пред входа на къщата. Страк поведе атаката срещу тях, рамо до рамо с Койла, Хаскеер и Джъп.
Когато измъкна меча си от гърдите на последния защитник, Страк се огледа. Откри онова, което им трябваше, зад вратите на обора.
— Хаскеер! Донеси една греда за таран!
Стотникът се затича да изпълни заповедта и започна да крещи нареждания на войниците. Неколцина от тях го последваха и извадиха брадвички от поясите си.
Страк повика един от войниците. Докато боецът се приближаваше към него обаче, в рамото му неочаквано се заби стрела.
— Стрелци! — извика Джъп и посочи с меча си горния етаж на сградата.
Дружината се разпръсна под дъжд от стрели. Един от Върколаците падна, уцелен в главата. Друг бе ударен в рамото и другарите му побързаха да го прикрият.
Койла и Страк, застанали съвсем близо до къщата, изтичаха под козирката на входа и се притиснаха към стената.
— Колко лъконосци ни останаха? — попита тя.
— Изгубихме един, значи трима.
Страк погледна към обора. Сега стрелбата бе съсредоточена върху хората на Хаскеер. Под свистенето на прелитащите стрели войниците продължаваха да секат една от подпорните греди на покрива.
Джъп и останалите бяха залегнали наблизо. Без да обръща внимание на опасността, десетник Алфрей бе коленичил до един от ранените и го превързваше. Страк тъкмо се готвеше да му извика, когато забеляза, че тримата лъконосци опъват едновременно тетивите на оръжията си.
Но да се стреля от легнало положение бе крайно неудобно. Трябваше да се обръщат по гръб и да се прицелват, опрели лъковете към гърдите си. Въпреки това те скоро успяха да създадат постоянен «заслон» от стрели.
Едва прикрити под козирката, Страк и Койла бяха само безпомощни свидетели на размяната на стрели. След няколко минути дружината нададе триумфален рев, вероятно в отговор на удачно попадение. Но стрелите продължаваха да свистят в двете посоки, което означаваше, че поне един от стрелците на втория етаж е все още жив.
Читать дальше
— Защо не отвърнат със запалени стрели? — попита Койла.
— Защото не искам къщата да изгори преди да вземем онова, за което сме дошли — озъби се Страк.
Откъм обора долетя оглушителен трясък. Хората на Хаскеер бяха освободили гредата. Подредиха се около нея и я повдигнаха, все още озъртайки се за стрели, които обаче профучаваха вече по-рядко.
Още един триумфален рев бе последван от тропот на горния етаж.






