Утре щеше да се оправя с последствията.
След като се раздели с Релстон и останалите, тя се отправи към дома си. Донякъде я придружи Ярно, водачът на храмовата охрана.
Ала когато наближиха, тя дръпна юздите и спря коня, усетила, че стомахът й се свива от странно предчувствие. Къщата тънеше в мрак. От комина не се виеше дим, нито из въздуха се носеше уханието от вкусните гозби на Мерилис.
Тишина и мрак.
«Какво означава това? — запита се жрицата. — Нима Мерилис е оставила огъня да изгасне? Хубаво ще й се накарам.»
Говореше си така, защото дълбоко в себе си се боеше да не се е случило най-лошото. Скочи от коня и изкатери стъпалата към вратата. Вече не беше Върховна жрица, а изплашена майка.
Вратата се отвори още щом я докосна. Къщата изглеждаше пуста сега, когато бе престанала да функционира като болница и пациентите бяха преместени другаде или погребани.
Обикаляше от стая в стая и викаше:
— Айдан? Мерилис?
Но само ехото й отговаряше. Ледени пръсти стискаха бясно тупкащото й сърце.
Какво може да се е случило? Дори Мерилис да бе излязла за малко, нали Айдан трябваше да е тук. Ами ако е станало нещо с него? Ако пак се е разболял? Ако е… мъртъв? Изведнъж в съзнанието й изникна видението на безжизненото му тяло, положено в стария дървен храм, който все още използваха. Кожата му бе восъчнобледа, осветена от подредените наоколо свещи.
Напълно обезумяла от тревога, тя изтича навън и заблъска с юмруци по вратата на съседната къща. Но и там нямаше никого.
С обляно от сълзи лице Криста побягна по улицата, като спираше минувачите и ги питаше:
— Да сте виждали сина ми? Да знаете къде е Айдан?
Никой не знаеше.
Орките се притискаха един към друг, сгушени под купчина одеяла и наскоро одрани леопардови кожи.
Бяха се разположили в най-закътания ъгъл на двора. Ала дори тук от двете им страни бе навял сняг, а заради виелицата не виждаха нищо на повече от няколко крачки.
И тогава вихрушката неочаквано се уталожи. Страк подаде предпазливо нос. Сред разпокъсаните облаци над тях прозираха звезди.
— Ей, Джъп! — извика той. — Вземи двама оръженосци и идете да потърсите някакъв вход за двореца. Ако останем тук през нощта, до сутринта ще сме замръзнали.
— И гледай да си изкараш прехраната — добави с изтощена усмивка Хаскеер.
Читать дальше
— Като знаеш толкова, върви и ти с него — нареди Страк.
Джъп избра двама оръженосци и заедно с Хаскеер потъна в бялата нощ. Останалите Върколаци се свиха отново под завивките. За да не заспят, взеха да обсъждат кой кога, как и защо бе построил този приказен дворец. Койла стигна до извода, че създателят на подобна красота неминуемо притежава благородна душа. Останалите обаче не бяха съгласни с нея.
Не след дълго чуха приглушени ругатни от другия край на двора.






