ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ала изненадата им по нищо не можеше да се сравнява с тази на Санара. Тя пребледня още повече, ако това въобще беше възможно и вдигна ръка към шията си. След това се надигна, пристъпи напред и падна в прегръдките на новодошлия.

Серафейм трябваше да протегне ръце, за да я улови. Той я подхвана през кръста, а тя положи глава на рамото му. Само след секунда обаче се изправи, сякаш засрамена от това, че бе позволила да прояви слабост пред тях.

— Мислех, че отдавна си мъртъв — рече му тя.

Читать дальше

— Ти го познаваш? — учуди се Страк.

Серафейм и Санара размениха погледи, изпълнени със значение, което остана скрито за Страк. Тя кимна.

— Как се озова тук? — попита Койла, като го разглеждаше с нескрито подозрение.

— Това не е най-важното сега — отвърна Серафейм. — Имаме по-неотложни дела. Ще ви кажа каквото мога. Трябва обаче да ми се доверите.

— Да бе! — засмя се иронично Хаскеер.

— Може би аз съм единствената ви надежда — продължи новодошлият — и няма да изгубите нищо, ако ме изслушате.

— Съгласен, стига да не дрънкаш глупости като предния път — отвърна Джъп. — Защото на нас пък не ни е до твоите приказки.

— Вярно е, че понякога приказвам врели-некипели. Но не и този път. — Серафейм огледа застиналите им в очакване лица. — Е, добре. Какво ще кажете, ако ви съобщя, че сте откраднали цял един свят?

Докато останалите още обмисляха чутото, Койла възкликна:

— Какво? Ние? Малко е прекалено, като се има предвид, че го казва представител на човешкия род.

— Но въпреки това е самата истина.

— Не ми прилича на някоя от твоите истории — отбеляза Страк. — По-добре да ни обясниш какво имаш предвид, Серафейм, защото търпението ни започва да се изчерпва.

— Има много за обясняване и най-добре да ме изслушате. Инак накрая ще загинете от ръцете на слуагите.

— Готови сме — кимна Страк. — Стига да не го увърташ и да бъдеш пределно ясен.

— Какво ще кажете, като чуете, че Марас-Дантия не е ваша земя?

Един-двама от оръженосците се изсмяха презрително.

— Ще кажа, че все още не е напълно притежание и на човеците — отвърна Страк.

— Не това имах предвид.

Страк вече започваше да се ядосва.

— Стига с тези твои гатанки, Серафейм. Говори направо.

— Да опитаме по друг начин. Според вас, слуагите приличат ли на същества от този свят?

— Те са тук, нали? — намеси се Джъп.

— Да, но виждали ли сте нещо подобно преди? Вярвали ли сте, че могат да съществуват? Или ги смятахте само за част от легендите?

— Вгледай се внимателно в Марас-Дантия — посъветва го джуджето. — Ще видиш много различни раси. Та, освен че са отвратително грозни, какво друго толкова специално има в тези слуаги?

— Донякъде това исках да кажа и аз.