Ала изненадата им по нищо не можеше да се сравнява с тази на Санара. Тя пребледня още повече, ако това въобще беше възможно и вдигна ръка към шията си. След това се надигна, пристъпи напред и падна в прегръдките на новодошлия.
Серафейм трябваше да протегне ръце, за да я улови. Той я подхвана през кръста, а тя положи глава на рамото му. Само след секунда обаче се изправи, сякаш засрамена от това, че бе позволила да прояви слабост пред тях.
— Мислех, че отдавна си мъртъв — рече му тя.
Читать дальше
— Ти го познаваш? — учуди се Страк.
Серафейм и Санара размениха погледи, изпълнени със значение, което остана скрито за Страк. Тя кимна.
— Как се озова тук? — попита Койла, като го разглеждаше с нескрито подозрение.
— Това не е най-важното сега — отвърна Серафейм. — Имаме по-неотложни дела. Ще ви кажа каквото мога. Трябва обаче да ми се доверите.
— Да бе! — засмя се иронично Хаскеер.
— Може би аз съм единствената ви надежда — продължи новодошлият — и няма да изгубите нищо, ако ме изслушате.
— Съгласен, стига да не дрънкаш глупости като предния път — отвърна Джъп. — Защото на нас пък не ни е до твоите приказки.
— Вярно е, че понякога приказвам врели-некипели. Но не и този път. — Серафейм огледа застиналите им в очакване лица. — Е, добре. Какво ще кажете, ако ви съобщя, че сте откраднали цял един свят?
Докато останалите още обмисляха чутото, Койла възкликна:
— Какво? Ние? Малко е прекалено, като се има предвид, че го казва представител на човешкия род.
— Но въпреки това е самата истина.
— Не ми прилича на някоя от твоите истории — отбеляза Страк. — По-добре да ни обясниш какво имаш предвид, Серафейм, защото търпението ни започва да се изчерпва.
— Има много за обясняване и най-добре да ме изслушате. Инак накрая ще загинете от ръцете на слуагите.
— Готови сме — кимна Страк. — Стига да не го увърташ и да бъдеш пределно ясен.
— Какво ще кажете, като чуете, че Марас-Дантия не е ваша земя?
Един-двама от оръженосците се изсмяха презрително.
— Ще кажа, че все още не е напълно притежание и на човеците — отвърна Страк.
— Не това имах предвид.
Страк вече започваше да се ядосва.
— Стига с тези твои гатанки, Серафейм. Говори направо.
— Да опитаме по друг начин. Според вас, слуагите приличат ли на същества от този свят?
— Те са тук, нали? — намеси се Джъп.
— Да, но виждали ли сте нещо подобно преди? Вярвали ли сте, че могат да съществуват? Или ги смятахте само за част от легендите?
— Вгледай се внимателно в Марас-Дантия — посъветва го джуджето. — Ще видиш много различни раси. Та, освен че са отвратително грозни, какво друго толкова специално има в тези слуаги?
— Донякъде това исках да кажа и аз.






