— Какво значение има? Утре по залез-слънце и тя ще е мъртва като всички вас. Нали не храниш илюзията, че слуагите ще ви пуснат да си вървите?
— Напротив — надявах се да го сторят.
— Мечтай си. Те виреят от болките и страданията на другите. Ще превърнат живота ви в безкрайна агония и пак няма да ви позволят да умрете, колкото и да ги умолявате. Вашият ужас е най-вкусната храна за тях.
— Казвам се Страк. Ако ще мрем заедно, поне да си знаем имената.
Вместо отговор тя махна с ръка.
— И тъй, кралице Санара — поде той след време, с надеждата да надзърне отвъд завесата на привидното й безразличие. — Как да те наричам — Ваше величество?
Тя поклати глава и той долови омаен аромат на рози от косите й.
— Не. Отдавна не са ме наричали така. Не и откакто човеците изядоха магията на моята земя.
— Твоята земя?
— Моята земя. Моето царство. — Тя се усмихна печално. — Дженеста държеше южните земи, Адпар — страната на ниядите. Така пожела да бъде нашата майка. Но сами виждате в какво се превърна моят дял — в ледена пустош. Цели градове останаха оковани под ледниците. Някога тази страна бе богата и плодородна, имаше гори и езера. Ала когато ледовете настъпиха, моите поданици избягаха. Малцината, които останаха, загинаха. Всичко започна малко след като се качих на трона. Защо да ги виня, че го сметнаха за моя грешка? Знаете ли какво е да те обвиняват за смъртта на цяла една страна? Можете ли да си представите болката, когато твоите най-близки приятели, любимите ти същества ти обръщат гръб и те изоставят? — Очите й се насълзиха. — Опитах се да се боря, но силите ми се оказаха недостатъчни. Този дворец е всичко, което остана от моята столица — Иллекс.
Читать дальше
— Но защо Дженеста не ти помогна?
Тя се разсмя натъжено.
— Не зная доколко познавате сестра ми, но тя не помага никому освен на себе си. Тъкмо по тази причина майка ми я отпрати надалеч. Не е идвала в царството ми от много поколения насам.
— Коя е майка ти?
— Вермеграм.
— Прочутата магьосница? Онази същата Вермеграм от древните времена?
Санара въздъхна и кимна.
— Значи в жилите ти не тече само човешка кръв.
— Така е, също както и при моите сестри. Но Вермеграм умря преди много зими. А когато издъхна Адпар — по волята на Дженеста — аз бях там и ви наблюдавах.
— Откъде знаеш, че и ние сме били при смъртното й ложе?
— Отдавна те държа под око, Страк — отвърна тя и му хвърли загадъчен поглед. Ала въпреки въпросите му отказа да разговаря повече на тази тема.
Страк потъна в мрачно мълчание. След известно време обаче реши да смени темата:
— И как стана така, че допусна слуагите в двореца?
— Какъв странен въпрос! Нима можех да им попреча?
Страк не знаеше какво да отвърне.
— Откъде се взеха? Защо са тук?
Някогашната кралица въздъхна отново, изтегна се на пода и подпря главата си с ръка.






