ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Как според вас тази земя е била заселена от толкова различни народи? Защо, мислите, Марас-Дантия е така богата на разнообразие от разумни същества? Или трябва да я нарека Центразия?

— Само ако жадуваш да ти прережа гърлото! — извика един оръженосец. — Това е нашата земя!

Страк го сгълча да млъкне. Сетне се обърна към човека и попита:

— Какво целиш с този въпрос?

— Може би е най-важният въпрос, който някога ви е бил задаван. — Той вдигна ръка, за да спре възгласите. — Потърпете още малко, ако обичате. Ще ме разберете най-добре, ако за миг се примирите с идеята, че древните народи са дошли от друго място.

— Както и вие, хората, нали? — попита Алфрей.

— В известен смисъл. Макар че ние с вас имаме различни представи за това… откъде са дошли.

— Продължавай — подкани го Страк, заинтригуван.

— Та… древните народи са пристигнали тук от други места. Повярвайте, така е. А предметите, които вие наричате звезди, са свързани с начина, по който са се преместили в този свят.

— Нещо започна да ме наболява главата — оплака се Хаскеер. — Щом те — ние — не сме оттук, тогава откъде сме?

— Ще се опитам да го обясня тъй, че да го разберете. Представете си, че има места, обитавани само от гремлини. Или пикси, нияди и таласъми. Или орки.

Страк смръщи вежди.

— Искаш да кажеш земи, където живеят само тези раси, така ли? Без да са смесени? И без човеци?

— Точно така. И, ако не бяха инструментумите, никой от вас нямаше да е тук.

— Включително и човеците?

— Не. Ние винаги сме живели по тези земи.

Последваха гневни изблици. Страк трябваше да използва целия си авторитет, за да успокои орките.

— Серафейм, такива думи най-добре да се доказват. Къде са твоите доказателства?

— Ще ги имате, ако планът ми успее. Няма ли да ме оставите да довърша?

Страк кимна.

— Напълно понятно ми е недоверието ви — обясни им Серафейм. — Това място е единственото, което познавате, не само вие, но и вашите родители. Ала уверявам ви, колкото и да сте сигурни, че ние, хората, сме нашественици, това не е така. Истината за това, което казвам, лежи тук, в Иллекс. И тя може да бъде потвърдена само ако си помагаме един на друг. Може дори да ви бъде от полза.

Той помисли малко, сетне продължи:

— Истината е свързана и с изобилието магична енергия в земята, която вие наричате Марас-Дантия. Или, по-точно, с някогашните богати залежи от подобна енергия. Преди много поколения, както сами знаете, хората са започнали да прекосяват Сцилантийската пустиня, дирейки нови земи и изоставяйки домовете си от другата страна на света. Те дошли тук пеш или на коне, преодолявайки нажежени пясъци и оставяйки зад себе си гробища. Само най-силните оцелявали до края, тези, които били изпълнени с най-голяма решимост. Този плодороден континент бил за тях най-голямата награда.