Не бих могъл и да отворя вратата отвън. Само слуагите знаят как да го сторят. Сигурен съм, че мога да открия начина в умовете им, но не ми се ще да се приближавам към тях. По-скоро бих искал да примамим вътре един от тях. Получи ли се, идва вашата част от плана. Трябва да го надвиете.
— Значи те могат да бъдат побеждавани?
— О, да. Те не са нито неуязвими, нито безсмъртни, макар че са необичайно силни и дълголетни.
— А умението им да предизвикват болка?
— Това е задача за мен и Санара. Ние ще го нападнем мислено, а вие — с каквото ви попадне под ръка. Зная, че нямате оръжия.
— Но ни бива да импровизираме — увери го Джъп.
— Чудесно. Защото в никакъв случай не трябва да подценявате могъществото на слуагите. Атакувайте без колебание и с цялата си сила.
— Разчитай на това — рече джуджето.
— Тогава се пригответе. Започваме.
Серафейм се скри отново в сенките.
Той продължи да се придържа към тях и след като напусна стаята.
Ботушите му не издаваха никакъв звук върху плътния слой от прах, покриващ коридорите. Отваряше врата след врата, готов да се скрие при първия признак за опасност, но както бе предполагал, слуагите все още не се бяха надигнали от ледените си леговища.
По някое време небето на югоизток започна да просветлява и той долови далечен и слаб тропот, който означаваше, че слуагите се връщат. Серафейм се прилепи към мраморните стени и надзърна внимателно зад ъгъла.
Бяха четирима, с тела, които непрестанно се меняха от едно грозно превъплъщение в друго.
Серафейм отстъпи предпазливо назад.
Беше се надявал да срещне по-малко, но нямаше време да изчаква друг удобен момент. Събра кураж, изпречи се на пътя им и дори вдигна ръка в подигравателен поздрав.
В същия миг го прониза остра болка. Но той бе подготвен за това и без да губи време, побягна назад.
Те го последваха. Двама имаха ужасяващи крайници като при насекомите и с тяхна помощ се придвижваха бързо по пода. От раменете на третия изникнаха люспести криле, които издаваха пукот, докато цепеха въздуха. Но коридорът бе твърде тесен, за да се разгънат напълно. Чудовището едва успя да се издигне и увисна над четвъртото, което наподобяваше плужек и оставяше след себе си влажна и лепкава диря.
Серафейм с лекота поддържаше нужната дистанция. Той притича през коридора с отворените врати и достигна една тъмна галерия, където спря, за да си поеме дъх.
По-нататък следваше спираловидно стълбище. Истински кошмар бе да се катери по безкрайните стъпала, защото силите му бързо се топяха. Преследвачите започнаха да го застигат. В душата му се зароди предателската мисъл, че може би няма да успее.
Читать дальше
Краката му бяха натежали като дънери, въздухът излизаше със свистене от горящите му гърди. Всяко стъпало му костваше огромни усилия.






