ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Двамата вдигнаха ръце в жест, който далеч не бе миролюбив. Нямаше блясъци, нито облаци цветен дим. Всъщност сякаш не се случваше нищо.

Двама от слуагите бяха мъртви, но другите двама още не бяха влезли в стаята.

— Прикривайте ни — нареди Серафейм.

Страк и останалите ги наобиколиха въпреки болката, която разкъсваше мозъците им.

Джъп надникна през отвора и веднага се дръпна.

— Изглежда обсъждат какво да направят. На десетина крачки от вратата са. Други не се виждат.

— Предложения? — обърна се Страк към двамата магьосници.

Серафейм поклати глава.

— Никакви. Успяхме да ги задържим там, но нататък поемате вие.

Размахвайки металния корниз като боздуган, Страк поведе орките в атака.

Насекомоподобният слуаг се втурна надолу по стълбището, пълзящият му събрат се хлъзна след него. Орките ги последваха по спираловидната стълба. Страк размахваше корниза, опитвайки се да достигне търчащия слуаг, но той избягваше ударите му с изненадваща бързина. Другият също успяваше да се задържи на известна дистанция пред преследващите го орки. Вместо в бой дружината се оказа въвлечена в главоломно преследване.

Но когато стигнаха междинната площадка, демоните се извърнаха. Нетърпимата болка се пробуди в главите на преследвачите им. Повечето от тях паднаха на колене или се проснаха на стълбите с парализирани от агония крайници. Почти половината от дружината се оказа в безпомощно състояние.

Койла изгуби равновесие и се блъсна в една от подпорните колони. Шлемът й изхвърча и се затъркаля надолу. Пръстите й се разтвориха и корнизът, който стискаше, издрънча върху стъпалата и се търколи долу.

Читать дальше

А слуагите започнаха да настъпват.

— Ей, какво стана с помощта ви? — провикна се Страк към Серафейм.

— Правим каквото можем — отвърна той. — Затова идват толкова бавно.

— На това бавно ли му казваш? — присвил очи срещу отблясъците, които пораждаха болезнените изригвания в главата му, Страк размаха корниза с всичка сила.

Краят му подкоси един от крайниците на слуага. Чудовището се препъна и падна, претърколи се от края на площадката и продължи надолу. Когато стигна следващата площадка, тупна по гръб и продължи да се клатушка, махайки безпомощно с краката си във въздуха. Ала същевременно изгарящата болка в главата на Страк се усили.

И в този момент последният слуаг започна да се надига. Тялото му се източваше нагоре, докато накрая сякаш изпълни цялото пространство около стълбището. То се променяше бързо пред ужасените им погледи — монолитната, лъскава долна част на туловището се раздвои. В основата се оформиха масивни задни крака с нокти, озъбената му паст се разтвори и нададе ужасяващ рев. От гърдите се подадоха пипала, които започнаха да се гърчат около него.