ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Той се вкопчи в перилата, опитвайки се да си помогне, като се издърпва нагоре с ръце. За миг, докато се озърташе през рамо, мярна протегнати към него пипала. Ужасът му придаде нови сили. Олюлявайки се, той продължи да следва спираловидната стълба. Вече не знаеше дали ще успее да се приближи достатъчно до вратата, за да се прехвърли от другата й страна. От слуагите го деляха само няколко крачки.

Отново го прониза остра болка. Защитата му отслабваше.

В стаята на горния етаж Страк оглеждаше мястото на предстоящото полесражение. Бяха струпали раниците, дрехите и одеялата в ъгъла, за да разчистят място за схватката. Нямаше никакви мебели, а слуагите им бяха прибрали всички оръжия.

— Бихме могли да ги замерим с Джъп — предложи Хаскеер.

Койла го тупна по главата.

Това обаче даде на Страк нова идея.

— Ей, вие двамата — той посочи двама оръженосци. — Покатерете се по издатините в стените и откачете корнизите на завесите. Всъщност дайте и завесите. Може да ни послужат за нещо.

Времето се нижеше бавно. Върколаците започнаха да хвърлят подозрителни погледи на Санара, питайки се дали тя и Серафейм не ги бяха изиграли.

Най-сетне се появи и самият Серафейм. Изникна до вратата като мираж в пустиня. Направи няколко крачки и падна на колене в краката на Койла.

— Идват… — обяви задъхано. — Четирима са.

Миг по-късно вратата отскочи и се удари в стената. Отворът й не бе достатъчно голям, за да могат да влязат и четирите чудовища едновременно. Страк забеляза, че едно от тях имаше криле и пърхаше нетърпеливо на площадката отзад.

— Сега! — извика той.

Двамата орки метнаха корнизите като копия. Запокитиха ги с такава сила, че прътовете пронизаха дори неестествено твърдата кожа на слуагите. Лепкава, черна течност потече от раната на единия. Той се люшна в отвора на вратата, запречвайки пътя на останалите, а тялото му започна да се изменя — от шестокрак вълк до змия, която се навиваше на кълбо върху пода.

Неколцина оръженосци се нахвърлиха към нея и взеха да я тъпчат ентусиазирано. Лютива пара бликаше изпод подметките им, но дори това не ги спря. Най-сетне имаха възможност да изкарат върху някого яда си. Не след дълго змията спря да се гърчи и искриците на живота угаснаха в очите й.

Тъпа болка се пробуди в главите на орките. Междувременно крилатият слуаг се нахвърли върху тях със закривените си нокти. Този път се намесиха Койла и Хаскеер, които разпънаха завесата като платно на кораб. Чудовището се вряза право в нея. Те бързо го увиха, сетне Хаскеер се стовари отгоре му с цялата си тежест. Друг орк го заблъска по главата с желязна халка, която бе изтръгнал от тавана. Върху завесата избиха зловонни петна.

През цялото това време Серафейм не бе помръднал от мястото си до вратата. Сега пристъпи напред, следван от Санара.