Ноктите на краката му задраскаха по пода, чудовището бързо набра скорост и се хвърли в атака.
Хаскеер се просна на пода, насочил корниза право към приближаващия се демон, досущ както Страк бе постъпил със снежния леопард. Слуагът изпъна предните си крака и прелетя над него, като не му позволи да го удари. С пипалата си той разхвърля останалите орки, без да си дава труд да провери къде падат. Яките му крака мачкаха телата им, докато слуагът си пробиваше път към двамата човеци, които, очевидно, бяха крайната му цел.
И това му изяде главата. Ноктите му се закачиха за дрехите на един оръженосец. Оплетоха се за не повече от секунда, но и това бе достатъчно, за да изгуби равновесие. Слуагът се блъсна в стълбището и остана да лежи там замаян, неспособен дори да измени формата си. Двамата оръженосци дотичаха при него и започнаха да го омотават със завесата. Чудовището се съвзе и бързо започна да се превръща в змия. Но в това време бяха притичали и останалите оръженосци и започнаха енергично да го тъпчат. Скоро въздухът се изпълни с отвратителна смрад. Чудовището замря, издъхнало под обувките им.
В същия миг заслепяващата болка в главите на всички изчезна. Ранените се надигнаха, подпирайки се на своите другари. Този път Джъп поведе атаката срещу последното чудовище, което продължаваше да лежи по гръб на площадката. Той вдигна корниза и го стовари отгоре му с всичка сила, но металният край се плъзна по люспестата му кожа. Болката в главите им отново се възроди и пак бе приглушена от съвместните усилия на Серафейм и Санара.
—
Как смеете да се изправяте срещу мен?
— прогърмя в мозъците им гласът на слуага. Той отново размаха крайници, но и този път не успя да се претърколи на тясната площадка.
— Отдавна чаках този миг — отвърна Джъп и продължи да го налага безогледно.
Ала въпреки ударите слуагът започна да се изменя — този път в скорпион. Издължената му опашка се извъртя към Джъп и сигурно щеше да го убие, ако не се бе случило нещо непредвидено. Голямото жило премести центъра на тежестта на чудовището към долния край на туловището му. Слуагът започна да се хлъзга по стълбите и се наниза право на оръжието на Хаскеер. Металният прът премина през цялото му тяло. От отвора бликна тъмнокафеникава каша, която се стичаше надолу и бързо почерняваше.
Страк приседна на стъпалата и опря изнурено гръб на стената.
— Добра работа, момчета.
Орките се радваха, тупаха се ободряващо по раменете или просто се усмихваха, доволни от постигнатото.
— Не бързайте да празнувате — развали им удоволствието Серафейм. — Зазорява се, а все още ни чака път до подземията.
За да продължат, трябваше да прескочат трупа на убития слуаг, от който се разнасяше отвратително зловоние.






