ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Не беше никак лесно на тясното стълбище, но все пак се справиха и най-сетне се спуснаха в голямата зала, където ги бяха пленили предния ден.

Приклекнал зад парапета, Страк наблюдаваше десетина слуаги, които щъкаха напред-назад из залата. Целта на заниманията им му беше непонятна. Молеше се единствено да не тръгнат към мястото, където се бяха спотаили. Ала по някое време всички напуснаха залата и пътят пред орките беше свободен.

— Бързо! — прошепна им настойчиво Серафейм. — Оттук. — И той се втурна покрай стената. Насочиха се към друго стълбище в отсрещния край на залата и започнаха да се изкачват по него.

Читать дальше

— Почакай — спря го Страк. — Мислех, че се спускаме в подземията. А сега се качваме нагоре.

— Ще направим малко отклонение, за да се въоръжите. — Той им даде знак да пазят тишина, когато наближиха един коридор, който се отваряше към залата. — Виждате ли този коридор? Той води към арсенала. Но бъдете нащрек. Наоколо сигурно се навъртат слуаги.

Докато се спотайваха в сенките на коридора, Върколаците зърнаха на няколко пъти отвратителните създания да пресичат недалеч пред тях.

Напълно според очакванията им, арсеналът представляваше лабиринт от стълбища и странични проходи. Но поне тази част на двореца беше почти пуста. Тук жълтеникавото сияние бе съвсем бледо, а прахът върху пода бе дълбок до глезените и напълно заглушаваше стъпките им.

Серафейм и Санара спряха пред един завой на коридора. Мъжът даде знак на Страк да надзърне зад ъгъла.

— Двама са, от двете страни на вратата — докладва капитанът шепнешком. Използвайки отдавна заучени знаци, той разпредели отряда на две части. Джъп, Койла и Хаскеер трябваше да нападнат едното чудовище. Страк, Алфрей и половината от оръженосците щяха да се занимаят с демона с грифонска глава от отсамната страна на вратата.

Този път схватката бе кратка. Беше много по-лесно да се атакува изненадващо с цялата сила на дружината. Освен това демоните бяха притиснати до стената и лишени от възможност да маневрират. Въпреки пронизващите болки, на орките не им отне много време да се разправят с противниците. След като изляха цялата си злоба върху им, от чудовищата остана само кървава пихтия.

Страк подкани Серафейм да влезе пръв. Когато го последваха, орките спряха изумени. Арсеналът бе натъпкан с оръжия. А предназначението на половината от тях им бе напълно неизвестно. Те се насочиха право към стелажите с копия и алебарди, разположени покрай отсрещната стена. Когато се приближиха, лъч светлина, пробил дебелото заледено стъкло на стената, озари купчина метал върху пода.

— Моята секира! — възкликна радостно Джъп и вдигна любимото си оръжие. Скоро и останалите намериха оръжията си, които слуагите им бяха отнели предния ден.