ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Когато и последният орк влезе вътре, Страк нареди:

— Затворете вратите!

Трябваше да се посбутат в тясното помещение, за да успеят да затворят. Необходими бяха петима орки, за да поместят масивните метални криле. Когато най-сетне ги затръшнаха, земята под краката им се разтресе. Единствената светлина сега извираше от камъните по пода и стените.

Серафейм кимна. Двамата със Санара се покатериха на самия край на инкрустираната със светещи камъни платформа.

— Представете си, че този свят е само един от многото — поде той. — И че броят им е безконечен. Много от тях ще са досущ като този или ще се различават съвсем малко. Други обаче ще са невъобразимо различни. А сега се опитайте да си представите, че тези светове са разположени един до друг, простирайки се във вечността. Сякаш са подредени на безкрайна равнина. — Той се вгледа в лицата им, опитвайки се да определи доколко следят мисълта му. — Преди много време нещо е разчупило тази равнина. В нея се е появила дупка, или коридор, ако щете, през който съществата могли да преминават от един свят в друг, както мишките се прокрадват от една стая в друга. Този портал е всъщност вход към споменатия коридор.

— И са го изкопали мишки, така ли? — попита Хаскеер.

Наложи се някои от по-схватливите орки да му обяснят всичко отначало. Накрая изглежда и той разбра.

— Не зная кой е открил този портал — продължи Серафейм. — Нито кой го е украсил по този начин. Със сигурност е било много отдавна. В много по-скорошни времена на портала се е натъкнала Вермеграм, майката на Санара, Дженеста и Адпар. Постепенно тя узнала, че с помощта на магичните си умения може да посещава някои от другите светове, така както го прави Страк — макар и без да го осъзнава.

— Какво искаш да кажеш? — попита Страк.

— Твоите сънища.

— Откъде знаеш какво сънувам?

— Да кажем, че съм свързан със земните сили, и зная, че ти също имаш добра връзка с тях.

Страк зяпна от почуда.

— Ще те успокоя, ако ти кажа, че това не са били сънища, а кратки посещения в други светове. И по-точно — в света на орките.

— Наскоро имах друг сън — призна Страк. — Но не беше за… света на орките. В началото бях в тунел, сетне излязох от него и се озовах на странно място. Моббс беше там. — Той се сепна и допълни: — Това е един книжник-гремлин, когото срещнахме.

Всичко това бе ново за Върколаците и Страк си помисли, че ще трябва да им го обясни по-късно.

— Този сън вероятно е бил насърчен от силата, която притежават инструментумите — обясни Серафейм. — Тунелът олицетворява смъртта и прераждането.

Страк едва сега започна да вижда известен смисъл в преживяното. Надяваше се само, че там Моббс ще намери покой.

— Това, което исках да ви кажа, бе, че този портал съществува тук много преди появата на ледниците — продължи Серафейм.