Когато и последният орк влезе вътре, Страк нареди:
— Затворете вратите!
Трябваше да се посбутат в тясното помещение, за да успеят да затворят. Необходими бяха петима орки, за да поместят масивните метални криле. Когато най-сетне ги затръшнаха, земята под краката им се разтресе. Единствената светлина сега извираше от камъните по пода и стените.
Серафейм кимна. Двамата със Санара се покатериха на самия край на инкрустираната със светещи камъни платформа.
— Представете си, че този свят е само един от многото — поде той. — И че броят им е безконечен. Много от тях ще са досущ като този или ще се различават съвсем малко. Други обаче ще са невъобразимо различни. А сега се опитайте да си представите, че тези светове са разположени един до друг, простирайки се във вечността. Сякаш са подредени на безкрайна равнина. — Той се вгледа в лицата им, опитвайки се да определи доколко следят мисълта му. — Преди много време нещо е разчупило тази равнина. В нея се е появила дупка, или коридор, ако щете, през който съществата могли да преминават от един свят в друг, както мишките се прокрадват от една стая в друга. Този портал е всъщност вход към споменатия коридор.
— И са го изкопали мишки, така ли? — попита Хаскеер.
Наложи се някои от по-схватливите орки да му обяснят всичко отначало. Накрая изглежда и той разбра.
— Не зная кой е открил този портал — продължи Серафейм. — Нито кой го е украсил по този начин. Със сигурност е било много отдавна. В много по-скорошни времена на портала се е натъкнала Вермеграм, майката на Санара, Дженеста и Адпар. Постепенно тя узнала, че с помощта на магичните си умения може да посещава някои от другите светове, така както го прави Страк — макар и без да го осъзнава.
— Какво искаш да кажеш? — попита Страк.
— Твоите сънища.
— Откъде знаеш какво сънувам?
— Да кажем, че съм свързан със земните сили, и зная, че ти също имаш добра връзка с тях.
Страк зяпна от почуда.
— Ще те успокоя, ако ти кажа, че това не са били сънища, а кратки посещения в други светове. И по-точно — в света на орките.
— Наскоро имах друг сън — призна Страк. — Но не беше за… света на орките. В началото бях в тунел, сетне излязох от него и се озовах на странно място. Моббс беше там. — Той се сепна и допълни: — Това е един книжник-гремлин, когото срещнахме.
Всичко това бе ново за Върколаците и Страк си помисли, че ще трябва да им го обясни по-късно.
— Този сън вероятно е бил насърчен от силата, която притежават инструментумите — обясни Серафейм. — Тунелът олицетворява смъртта и прераждането.
Страк едва сега започна да вижда известен смисъл в преживяното. Надяваше се само, че там Моббс ще намери покой.
— Това, което исках да ви кажа, бе, че този портал съществува тук много преди появата на ледниците — продължи Серафейм.






