— Щом орките са се… променили, когато за пръв път преминавали от тук — поде Алфрей, — какво пречи това да се случи отново? Как можем да сме сигурни, че е безопасно?
— Напълно безопасно е, повярвайте ми. Случилото се тогава може да бъде обяснено с неопитното боравене на Вермеграм с портала. Инструментумите ще възпрепятстват повторен инцидент.
Изведнъж по вратата заваляха тежки удари.
— Ще им отнеме известно време да си пробият път — рече Серафейм. — Оставете ме да довърша набързо. Вермеграм възнамерявала да прехвърли само орки тук. Но с отварянето на портала същото станало възможно и за същества от други светове. Подозирам, че в началото е станало случайно. Защото в естествения си вид порталът е почти неразличим.
— Почакай малко — спря го Койла. — Вермеграм е била нияд, нали? Как тогава е могла да се озове тук преди…?
— Не, тя не е била нияд. Била е човек.
— Но всички смятат… — Койла погледна към Санара. — Нали децата й са хибриди? Откъде се е взела ниядската кръв?
— Получило се, докато са били в утробата й. По това време тук е била основана ниядска колония.
— Не разбирам.
— Вермеграм открила способ да въведе ниядско семе в детето, което е носила в себе си.
— И защо ще го прави?
— Била заинтригувана от факта, че ниядите винаги раждат тризнаци. Тя също искала да има три деца и се надявала, че като въведе ограничено количество ниядска тъкан ще го постигне. Малко по-късно детето, което износвала, мутирало в тризнаци. Със сигурност към това я е подтикнало и най-обикновено любопитство. — Той погледна съчувствено Санара.
— Каква чудесна жена! — подметна подигравателно Джъп.
— А за какво са й били нужни оркските воини? — попита Страк.
— За да й помогнат да надвие един магьосник на име Тентарр Арнгрим. От доста време той наблюдавал как силата покварява душата й, превръща я в грозно и незнаещо пощада създание. Опитал се да я спре, но тя се обърнала срещу него. Най-странното в тази история е, че преди това Вермеграм и Тентарр Арнгрим били любовници. Дори заченали дете, преди тя да тръгне по лоши пътища. — Той се пресегна и прегърна Санара. — Това дете.
Моята
дъщеря.
Този път суматохата бе неописуема.
— Това вече е прекалено! — извика Хаскеер.
— Искаш твърде много от нас, Серафейм — отбеляза Алфрей.
Серафейм вдигна ръце, молейки за тишина и я получи.
— Аз съм Тентарр Арнгрим, някога могъщ магьосник, а сега само негово жалко подобие. — Силата, с която произнесе тези думи, ги накара да застинат. — Аз направих инструментумите, сътворих ги с помощта на алхимия и ги одухотворих с магия, когато все още я владеех до съвършенство.
— Защо?
— За да помогна на древните народи да се върнат по родните си светове, стига да поискат да го направят. Инструментумите са ключът към контрола на портала. Аз ги донесох тук.






