ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— С промените в климата броят на слуагите е започнал бързо да намалява. Те се опитват безуспешно да активират портала, за да могат да се върнат в своя свят.

— А ти искаш да им попречиш да го направят? — попита Койла.

— Искам само да им отнема контрола върху портала. Така няма да могат да изпратят завоевателни орди на множество други светове. Това не бива да става.

— Всичко това са пълни глупости — отряза неочаквано Хаскеер. — Нали каза, че ще ни покажеш нещо.

— Затова ви доведох при портала — отвърна Серафейм. — Не бих могъл да го задействам без помощта на звездите. Вихърът, който се образува вътре, всъщност е силата, която може да те пренесе в някой от паралелните светове. — Той се приближи до портала и направи нещо с един от камъните. Никой не видя точно какво.

Страк зяпна от почуда. Някои от орките не можаха да сдържат възклицанията си.

Във въздуха пред тях се бе появила движеща се картина, сякаш се бе отворил прозорец. Светът, който се виждаше оттатък, несъмнено бе този от сънищата на Страк. Тучни хълмове и долини, гъсти, разлистени гори и искряща морска шир. Имаше стотици орки, които вероятно участваха в някакво празненство или надпревара. Наоколо бяха запалени огньове, край които се веселяха старите воини.

Страк въздъхна облекчено. Едва сега повярва, че не е започнал да губи разсъдъка си. Това, което виждаше, му се стори като картина от… родния дом.

Читать дальше

Изображението се разтвори в златисти точки и скоро след това изчезна.

— Разбирате ли сега? — попита ги Серафейм. — Всички древни народи си имат свои светове. — Той погледна към Джъп. — Това се отнася и за джуджетата.

На следващата картина видяха малки орки да се упражняват с дървените си мечове, докато майките им ги наблюдаваха гордо от вратите на своите хижи.

— В началото порталът е бил само прозорец, през който Вермеграм е можела да наблюдава другите светове така, както ги наблюдавате и вие сега. Но докато изучавала света на орките, хрумнало й да използва вродените ви бойни умения за свои цели. С течение на времето тя… открила как с помощта на магия да активира портала и да прехвърля отделни групи ваши сънародници. Искала да създаде армия от превъзходни бойци, която да бъде изцяло под неин контрол. — Той ги огледа за миг. — Продължението може и да не ви се понрави. — Нещо се объркало по време на прехвърлянето и довело до промяна при орките. Те запазили войнствеността си, но интелигентността им намаляла — недостатък, който продължил да се задълбочава при следващите поколения.

Хаскеер издаде брадичка напред и изстреля:

— Да не искаш да кажеш, че сме глупави?

— Не, не. Вие сте такива… каквито трябва да бъдете. Но, Страк… е медиум. Единственият, който наподобява орките от вашия роден свят. Вашите предци.