ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Но Вермеграм накара войниците си да ги откраднат и да ги скрият. Така между нас избухна война. Вермеграм загина, а аз изгубих голяма част от силата си. Докато се възстановя, докато излекувам раните си, инструментумите се разпиляха и магията им бе изгубена. Звездите се превърнаха в мит, а аз вече нямах сила да изработя нови. Чаках цяла вечност да бъдат събрани отново. Знаех, че рано или късно това ще стане. Знаех, че ще се появят същества, които могат да чуват тяхната музика.

Читать дальше

Върху вратата отново се посипаха удари. Но този път никой не им обърна внимание.

— Нали ви казах, че ми пееха! — извика Хаскеер.

— Щом е така — рече му Серафейм, — значи и ти имаш малко от дарбата на вашия капитан. Ти също си медиум.

Хаскеер се ухили, горд от себе си.

— Това последното направо ме шашардиса — отбеляза суховато Койла.

— Не твърдя, че вашият другар притежава острия ум на Страк, но…

— Да бе! — прекъсна го Джъп. — Тоя дръвник!

Хаскеер го изгледа кръвнишки.

— Нешлифован диамант ще е по-точният израз — уточни дипломатично Серафейм.

Слуагите отново щурмуваха вратата. Въпреки масивния й вид този път се появи малка пукнатина там, където се събираха двете крила.

— Време е да си върнем и останалите звезди и после да активираме портала. — Той забеляза колебанието по лицата им. — Какво толкова ви задържа тук? Трябва да приемете факта, че този свят принадлежи на моя народ, независимо от всички недостатъци на човечеството.

— И да оставим хората да си живеят мирно в собствените си фъшкии след всички злини, които са ни сторили? — попита Койла.

— Може би няма винаги да е така. Възможно е нещата да се променят към добро.

— Сигурно ще ме разбереш, ако ти кажа, че ми е трудно да го повярвам.

През цепнатината изпълзяха тънки пипала. Санара вдигна стъкленицата си към тях. Течността вътре засия. Магьосницата метна сноп златиста енергия. Чу се вик, който отекна болезнено в мозъците им. Пипалата се превърнаха в димящи останки.

— Някои от вас ще трябва да останат и да пазят портала — обясни им Серафейм. — Докато другите отидат за инструментумите.

Хаскеер се пробуди от щастливия си унес.

— Ей това вече е приказка. Че от тия дрънканици ме заболя главата.

Страк посочи оръженосците, които трябваше да пазят портала заедно със Серафейм и Санара.

— Ти също, Алфрей — реши той.

— Изваждаш дъртаците от битката, а?

Страк го дръпна настрана.

— Не разбираш ли, че си ми нужен тук. Не бива в никакъв случай да губим портала. Трябва ми някой опитен, който да ръководи младежите. Виждаш ги колко са изнервени.

Алфрей изглежда прие обяснението.

Към тях се приближи Санара.

— Страк, чуй ме. Зная, че идеята няма да ти хареса, но трябва да оставиш звездата тук. — Тя вдигна ръка, за да спре възраженията му.