ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

По нищо не личеше да изпитва каквито и да било мъки. Лицето му бе застинало в учудване. В следния миг от устата му бликна тъмна кръв, той се олюля като пиян и тупна възнак. От раната на гърба му продължаваше да се вдига пушек.

Страк все още го разглеждаше ококорено, опитвайки се да си обясни случилото се, когато от тъмнината се появи друга фигура.

В мига, в който Дженеста го позна, устата й се разкриви в зловеща усмивка. Триумфалният писък, който нададе, го прониза като нож. Тя протегна ръце, очевидно готвейки се да му отреди участта на Лекман.

Но Страк вече не беше на мястото си. Едва успя да се размине с огненото кълбо, което бе запокитила към него. Пламтящата топка се блъсна в една каменна колона на сантиметри от него и разтроши напълно мраморната й облицовка.

Без да губи повече време, Страк се втурна към следващото стълбище. Още едно огнено кълбо профуча над главата му и се удари в тавана, откъдето се посипа мазилка. Страк скочи напред и се смъкна надолу по стълбите. В коридора на долната площадка пантеонистки войници се сражаваха със слуаги. Набрал скорост, той ги подмина, без да спира, и продължи да се спуска, оставил на звездите да го водят обратно към портала.

Сега вече в него се породи надежда, че ще успее.

— Усети ли нещо? — попита Серафейм, без да се обръща. Вратата към помещението все още бе запречена от димящите трупове на чудовищата.

— Да — отвърна Санара. — Те са близо.

— Кои? — попита Алфрей.

В този момент един от оръженосците при вратата даде знак с ръка. Миг по-късно малкият отряд, воден от Койла, се показа на прага.

Алфрей огледа редиците им.

— Къде е Страк?

— Надявахме се, че е тук — рече му Койла. Тя им разказа накратко случилото се.

— Във всеки случай не съм долавял смущения в мрежата на живота, които биха означавали, че е мъртъв — произнесе замислено Серафейм.

— Какво? — ококори се Хаскеер.

— Въпрос на чувствителност. Но сега нямаме време за обяснения. Звездите?

— Не зная — повдигна рамене Койла. — Може би Страк е успял да ги вземе. Изчезнаха по същото време, когато изчезна и той. Но чуйте! В двореца е нахлула цяла армия пантеонисти. Бият се със слуагите.

— Потвърждаваш това, което дъщеря ми от известно време подозираше — погледна я Серафейм. — Дженеста е тук.

— Богове!

— Трябва да намерим Страк — продължи той. — Той не бива да попада в ръцете на Дженеста.

— Ще изляза да го потърся с една група — заяви Джъп.

— Санара ще дойде с теб. А аз ще остана тук, за да мога да й прехвърлям енергия. — Той се обърна към дъщеря си. — Съгласна ли си, дъще?

— Разбира се.

— Тя ще ни помогне ли да открием Страк?

— Не. Но ако се приближите достатъчно до пантеонистите, ще се погрижи за Дженеста. Повярвайте ми.

— А със Страк какво ще стане? — поиска да узнае Койла.

— Може би ще намерите и него някъде из двореца.