Като се стараеше да не обръща внимание на болката от раната, която макар и сериозна, не беше смъртоносна, той спря на следващата площадка и се ослуша. Звънът на оръжията утихваше в далечината. Вероятно слуагите и пантеонистите бяха слезли надолу по другото стълбище. Стиснал меча в ръка, той продължи да се спуска, с надеждата, че ще намери друг коридор, който да го изведе в подземията.
Доколкото можеше да се ориентира, намираше се в предното крило на двореца. Спря при един прозорец и се опита да стегне ранената си ръка с набързо пригодена превръзка. С крайчеца на окото си зърна нещо да се движи. Когато вдигна глава и надзърна през строшеното стъкло, установи, че през заснеженото поле към двореца се приближава цяла армия. Предните й редици вече бяха достигнали вратата под него.
Шумът на прокрадващи се стъпки го накара да се извърне с вдигнат за удар меч.
Една сянка се метна към него от тъмния ъгъл.
Страк не можеше да повярва на очите си. А и нямаше време за това.
— Какво трябва да направя, за да те убия? — попита той. Макар че онзи срещу него вече изглеждаше наполовина мъртвец.
— Няма да е толкова лесно — отвърна Мика Лекман. В очите му сияеше безумен блясък. — Не зная как си стигнал до тук, нито как аз се озовах на това сатанинско място, но едно е сигурно — има богове, които са се погрижили за това.
Читать дальше
Мъжът несъмнено не беше на себе си. Страк се опита да си представи как ги е преследвал, през заледената пустош, облечен в разпокъсани дрехи. Очите му бяха кървясали, пръстите на лявата ръка — почернели от измръзване.
— Лекман, това е лудост — рече той. — Откажи се.
— На онзи свят! — извика Мика и се хвърли напред, размахвайки бясно оръжието си. Страк отскочи настрани, ала ловецът на глави го последва, нанасяйки удар след удар с неизчерпаемата сила на безумец.
Страк отби поредния удар и премина в атака. Ала контраударите му изглеждаха немощни в сравнение с тези на противника. Страк вече не се съмняваше, че двубоят ще е от трудните. Двамата продължиха да си разменят ехтящи удари, като се движеха нататък по коридора. Лекман изглежда бе забравил напълно що е страх и предпазливост. Биеше се като разярено животно.
Внезапно Страк бе заслепен от ярка светлина. Отдръпна се назад, опитвайки се да възвърне зрението си. Когато най-сетне ярките точки, които танцуваха пред очите му, започнаха да се разтапят, той установи, че Лекман се е заковал неподвижно само на няколко крачки от него.
Мечът бе паднал в краката му.
А на гърдите му зееше огромна дупка. През нея се подаваха строшени ребра и кървава плът. Краищата на раната бяха обгорени и димяха. През отверстието Страк можеше да види част от стената оттатък.
Лекман сведе глава и надзърна в раната, сякаш гледката му беше просто любопитна.






