ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Не съм съгласна. Никога не изоставяме своите.

— В такъв случай ви предлагам да се разделите на две групи. Но каквото и да решите, побързайте!

Читать дальше

— Рефдоу! — извика Койла. Оръженосецът дотича при нея, притискайки окървавеното си ухо. — Оставаш тук с Алфрей. Хаскеер, идваш с мен да търсим Страк. Останалите при Джъп.

Върколаците се разделиха според нареждането. Някои от тях си поделиха последните запаси от вода или използваха краткото затишие, за да превържат раните си.

След това, като най-старши офицер, Хаскеер издаде заповед и всички поеха към изхода.

За да достигне подземието, Страк трябваше да почерпи от последните си резерви сила и умение.

В двореца цареше хаос, на всяка крачка се срещаха сражаващи се пантеонисти и слуаги. Страк се стараеше да не се въвлича в схватки и заобикаляше воюващите групички отдалече.

Късметът му свърши, когато сви зад един ъгъл и се озова лице в лице с двама орки от ордата на Дженеста. За миг си помисли, че ще го вземат за някой от своите. Но те очевидно го познаваха добре.

— Това е Страк! — извика единият.

Пристъпиха към него, размахвайки оръжия. Той реши да опита с дипломация.

— Ехей, почакайте малко. Няма нужда да се стига до това.

— Напротив, има — опъна се водачът. — Ти си звездата в листата на издирваните от нашата кралица.

— Служил съм при нея. Сигурно знаете, че тя не е приятелка на орките.

— Храни ни и ни дава подслон. Какво повече ни е нужно?

— Помислете само докога ще бъда добра с вас.

Стори му се, че при тези думи вторият орк поклати замислено глава. Но водачът продължи да упорства.

— Ще получим голяма награда за главата ти. И нищо — ако я оставим на раменете ти.

— Не бива да се бием помежду си. Ние сме орки.

— Братството на орките, а? Съжалявам, не и този път. — Водачът пристъпи напред и добави: — Нищо лично, капитане. Просто си върша работата.

— Внимавай, Фреедо — извика другият, — не забравяй, че се изправяш срещу Страк! Носи му се славата!

— Какво пък, нали и той е орк също като нас.

Водачът се хвърли напред, порейки въздуха с меча си. Страк зае позиция, готов да го посрещне. Въпреки неуспеха в преговорите не изпитваше желание да го убива, а само да го обезоръжи. С крайчеца на окото си забеляза, че другият орк засега се държи настрана.

Оръжията им се сблъскаха със звън, който отекна по коридора. Страк отби първия удар, опитвайки се да изтръгне меча от хватката на противника си. Ала намеренията на Фреедо очевидно бяха далеч по-кръвожадни. Стараеше се на всяка цена да го промуши с острието си.

След около минута, през която само се отбраняваше, Страк започна да губи търпение. Нямаше време за упражнения по фехтовка с алчни орки. Щом се налагаше да се разправи с тях, какво пък — беше им предложил да си вървят с мир.