ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Какъв по-добър начин да се всее смут в редиците на противника от този да им се покаже измамната страна на тяхното настоящо съществувание? И, естествено, да се внуши страх пред свръхестествените способности на онези, срещу които се изправят. Ако не друго, грандиозното представление поне щеше да им спечели времето, от което така се нуждаеха.

Зад него се чу шум от бягащи крака. Той се приготви за нова схватка. Но от съседния коридор се подадоха Койла и групата на Хаскеер.

— Слава на боговете! — възкликна тя, щом го видя. — Помислихме, че сме те изгубили!

— Дженеста е тук!

— Знаем — отвърна лаконично тя.

— Тогава да слезем бързо долу!

Те хукнаха към стълбището, преодолявайки с оръжие и настойчивост онези, които се опитваха да им се изправят на пътя. Най-сетне, дишайки тежко и плувнали в пот въпреки мразовития въздух в подземията, те стигнаха стаята с портала.

Серафейм все още бе в транс, а Алфрей и Рефдоу стояха на пост. Пред самия вход на портала сияеше умалена версия на картината, проектирана в небето отвън.

Почти веднага магьосникът се отърси от странното си състояние. Картината примигна и изчезна.

— Повече не мога да издържам — обяви той задъхано, като някой, работил тежка физическа работа.

— Хитър номер — похвали го Страк. — Сега какво ще правим?

Преди Серафейм да успее да отговори, се появи и групата на Джъп — окървавени, задъхани, но всички до един. Санара се хвърли в прегръдките на баща си.

— Дай ми инструментумите — рече Серафейм.

Страк му подаде четирите слети звезди. Магьосникът ги пое и прибави към тях петата, която досега бе в Санара. С ловки пръсти той ги съедини в едно цяло.

— Забравих да спомена нещо — призна той.

— Какво е то? — попита настръхнало Койла.

— Отварянето на портала ще доведе до освобождаването на огромно количество енергия. Напълно възможно е дворецът да бъде разрушен.

— Защо ни го казваш чак сега? — попита го тя.

— Ако ви го бях казал по-рано, бих могъл да повлияя на решението ви.

— И няма да можем да използваме портала, така ли? — попита Страк.

— Не и ако преминете бързо.

На лицата на повечето орки се четеше съмнение. Серафейм долови, че бръмченето се усилва.

— Нямате голям избор — предупреди ги той. — Или трябва да преминете през портала, или да се подготвите за хаоса, който ще настъпи тук.

Страк кимна в знак, че е съгласен.

Серафейм се приближи към една от каменните плочи около портала. Наведе се и положи внимателно върху плоския й връх слетите звезди.

— И това ли е всичко? — попита Хаскеер.

— Почакай — отвърна магьосникът.

В пространството пред портала се появи огромно мътно петно, в което постепенно започнаха да се оформят милиони мънички златисти звезди, които се въртяха в кръг.