ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Потокът от енергия се усили и сега вече всички го почувстваха като постоянно сътресение, което преминаваше по пода.

Погледите на присъстващите бяха впити във фантастичното видение. Милионите звезди излъчваха трепкащо сияние, което озаряваше лицата им и околните стени.

— Трябва да го настроя към вашия свят — обясняваше Серафейм, докато се приближаваше към кръга.

— Колко е красиво! — прошепна Койла.

— Невероятно! — кимна Джъп.

— И е мое!

Всички се обърнаха.

На вратата стоеше Дженеста. До нея се бе изправил генерал Мерсадион с обезобразено от огромен и страшен белег лице.

— Радвам се да те видя отново, мили татко — произнесе подигравателно тя. — Водя със себе си цял почетен легион. Тъй че ми е все едно дали ще се предадете, или ще изберете смъртта.

— Дори да се предадем, пак ни чака същата участ — отвърна Санара. — Едва ли ще пропуснеш възможността да се разправиш с нас, след като ти паднем в ръчичките.

Читать дальше

— Толкова добре ме познаваш, сестрице. И колко е приятно да те видя отново в плът и кръв. Надявам се скоро да те лиша и от двете.

— Грешиш, ако си мислиш, че ще се предадем без бой — заяви Страк. — Нямаме какво да губим.

— Ах, капитан Страк. — Тя огледа с омраза останалите орки. — И неговите Върколаци. Откога жадувам да се срещна с вас. А сега — добави тя с твърд глас, — хвърлете оръжията!

За миг настъпи суматоха и изведнъж те видяха, че към нея е хукнал Алфрей, с вдигнат за удар меч.

Мерсадион му препречи пътя. Мечът му блесна за миг, сетне потъна в гърдите на неочаквания нападател. Краката на Алфрей се подгънаха и той се олюля, загледан в опръсканите си с кръв ръце. Генералът измъкна бавно меча си.

Алфрей се люшна като пиян и падна.

В стаята се възцари абсолютно мълчание.

Сетне магията се разсея. Хаскеер, Джъп, Койла и Страк се нахвърлиха едновременно върху Мерсадион, давайки воля на гнева си. Всички останали орки щяха да постъпят по същия начин, само дето нямаше как да се доберат до генерала.

Мерсадион дори нямаше време да извика. За секунди го насякоха на парчета.

Върколаците се извърнаха и пристъпиха към Дженеста, готови да стоварят и върху нея неописуемия си гняв. Тя вече описваше невидими фигури във въздуха.

— Спрете! — викна им Серафейм.

Между дланите й се появи оранжева топка, наподобяваща миниатюрно слънце. Тя метна ръце напред. Орките се разпръснаха. Огнената топка литна със смайваща скорост, профуча ниско над главите им и се разби с трясък в отсрещната стена. Дженеста веднага се зае да оформя друга.

Но Серафейм и Санара вече се бяха доближили един до друг и се изправиха срещу нея. Те вдигнаха ръцете си напред и пред пръстите им се оформи синкава стена, като полупрозрачна завеса, обгърнала пространството около портала.