Дженеста хвърли втората топка право към нея, но спотаената вътре енергия бе погълната от святкащата преграда.
В отвора на портала продължаваха да трептят безброй звезди. Но сега вече разрушителното му въздействие бе напълно осезаемо. Основите на двореца се разтърсиха от нисък и мощен тътнеж. Ала надвесени над Алфрей, орките не му обърнаха внимание.
Койла и Страк бяха коленичили до него. И двамата виждаха, че раната му е смъртоносна. Койла го улови за ръката и вдигна очи към Страк.
— Много е зле, капитане.
— Алфрей — повика го Страк. — Алфрей, чуваш ли ме?
Старият орк едва намери сили да отвори очи. Изглежда бе успокоен от близостта на своите другари.
— Ето значи… как… ще свърши…
— Не — извика Койла. — Ще се погрижим за раната ти. Аз сега…
— Не е необходимо… да… ме лъжете. Не и в този момент. Оставете ме… поне… да си отида… достойно.
— По дяволите, Алфрей — прошепна Страк. — Аз те забърках в това. Да знаеш само как съжалявам.
— Заедно се забъркахме… капитане — усмихна се отпаднало Алфрей. — Но пък… колко приключения… само.
— Да, колко приключения. И ти беше най-добрият другар, стари мошенико.
— Ще го… приема… за комплимент… с който да… се… гордея — устните му вече едва помръдваха. Страк се наведе, за да може да го чува. — Меч… — едва прошепна Алфрей.
Страк взе меча и го постави в ръцете му. Алфрей сключи окървавените си пръсти около острието. На лицето му се изписа спокойствие.
— Не забравяйте… древните обичаи — произнесе дрезгаво той. — Почитайте… нашите… традиции…
— Обещаваме — отвърна Страк. — И паметта ти. Завинаги.
Земята под тях се разтресе отново. От тавана се посипа мазилка. В другия край на стаята Дженеста, Санара и Серафейм все още бяха погълнати от невидимия двубой. От време на време полупрозрачната стена разпръскваше ярки отблясъци.
— Ще вдигна… тост… за вас… в залата на… Вартания.
Очите му се затвориха за последен път.
— Не! — извика отново Койла. — Алфрей, недей! — Тя го разтърси. — Трябваш ни, старче. Не си отивай точно сега, когато се нуждаем от теб. Алфрей?
Страк положи ръка на рамото й.
— Койла, той не те чува вече. Остави го.
Тя го погледна с неразбиращи очи.
Орките не плачеха. Сълзите бяха за хората. Ала очите й бяха изпълнени с влага.
Джъп бе стиснал лицето си в ръце. Хаскеер бе обронил глава. Останалите оръженосци изглеждаха онемели от мъка.
Страк измъкна внимателно меча от безжизнените пръсти на Алфрей. След това извърна глава към магьосническия дуел и в душата му започна да се надига гняв. Останалите също го почувстваха. Но осъзнаваха също и безсилието си. Никой от тях не смееше да се намеси в тази невидима енергийна битка.
Читать дальше
Само след минута изходът от нея стана ясен.
Дженеста нададе изплашен вик. Собственото й магично поле затрептя и се разкъса.






