ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Тя се олюля и се подпря напълно изтощена на стената. По челото й се стичаха едри капки пот.

Полупрозрачният щит, който прикриваше Серафейм и Санара, също изчезна като духнато пламъче на свещ. Магьосникът прекоси с огромни скокове разстоянието, което ги делеше от кралицата и я улови за китката. Тя не оказа почти никаква съпротива и той я задърпа към портала.

Орките ги следваха по петите, решени да й отмъстят за всичко, което им бе сторила.

— Спрете! — викна им Серафейм. — Тя е моя дъщеря! Аз отговарям за всичко, което е направила! Оставете на мен да се разправя с нея!

Те го послушаха и Серафейм я отведе на самия край на портала. Изглежда едва сега Дженеста дойде на себе си и осъзна къде се намира. Очите й се преместиха от танцуващата вихрушка от звезди към лицето на баща й. Нямаше никакъв страх в погледа й.

— Няма да посмееш — присмя му се тя.

— Някога — може би. Преди да осъзная колко дълбоко в душата ти са прораснали корените на злото. Но не и сега. — Без да изпуска китката й, той я побутна още по-близо до звездната въртележка на портала и пръстите й почти я докоснаха. — Аз те доведох на този свят. И сега аз ще те отведа от него. Сигурно осъзнаваш справедливостта на подобна постъпка.

— Ти си глупак — просъска тя. — Винаги си бил. И страхливец. Зад мен иде цяла армия. Косъм да падне от главата ми, очакват те неописуеми мъчения. — Тя премести поглед към Санара. — Теб също.

— Не ме е грижа — отвърна й той.

— Нито мен — кимна Санара.

— Заслужава си да платим подобна цена, за да отървем света от зло като теб — обяви Серафейм и отново побутна ръката й към сияещата завеса на портала.

Тя го погледна право в очите и изведнъж осъзна, че говори напълно сериозно. Надменното й изражение се стопи и тя започна да се дърпа.

— Защо поне веднъж не посрещнеш достойно съдбата си? — попита я той. — Или искам от теб твърде много?

— Никога!

Той пъхна ръката й във вихрушката, пусна я и отстъпи назад.

Тя извика и я задърпа обратно, но кипящият фонтан от енергия я задържаше, сякаш бе стисната в менгеме. И тогава плътта й започна да се променя. Кожата на ръката й започна бавно да се разтваря на хиляди малки частици, които се сляха с водовъртежа от звезди и заплуваха между тях. Процесът набираше скорост и вихрушката притегли навътре китката й. Скоро потъна цялата й ръка и се разтвори по същия начин.

Орките бяха замръзнали по местата си, вцепенени, завладени от свръхестествен ужас.

Сега вече вихрушката засмука единия й крак и той буквално се стопи пред очите им. Последваха го кичури от косите й, сякаш вдишани от невидим гигант. Едва когато процесът достигна лицето й, тя нададе неописуеми писъци. Ала виковете й бяха прекъснати в мига, когато енергийният кладенец я засмука на няколко глътки.