Той заби меча си в земята и захвърли щита настрани. След това протегна ръка на поваления си противник и му помогна да се изправи.
— Не беше никак зле, Кестикс. Но трябва повече да внимаваш за гарда си.
— Слушам, капитане — отвърна с крива усмивка оръженосецът.
— Внимание! — извика някой.
Читать дальше
Страк се огледа и изкомандва:
— Мир-рно!
Оркът, който се приближаваше към тях, бе поне на четирийсет сезона. Дори да ги нямаше знаците върху скулите, обветреното му лице щеше да е достатъчен белег за високото му положение във войската. Той огледа с подпухнали очи скупчилите се от двете страни орки — две дузини оръженосци и четирима офицери.
— Генерал Кустан! — Страк отдаде чест, опрял юмрук в гърдите си.
— Свободно, капитане. И останалите също.
Войниците се отпуснаха и се приближиха, разглеждайки с любопитство непознатата, която придружаваше генерала.
— Съжалявам, че ви развалих забавата — рече генерала, — особено на днешния ден.
— Няма проблем, генерале — увери го Страк. — Какво ви води насам?
— Идвам да ви представя новото попълнение.
Орките отново стрелнаха с любопитни погледи онзи зад него.
— Благодарим, генерале. Днес ли ще постъпва при нас?
— Да, капитане.
— На Бретагов ден? — попита един стотник. Сетне се сепна и добави: — Моля за извинение, генерале.
Страк му хвърли убийствен поглед.
Генералът изглеждаше по-благосклонен.
— Няма нищо, стотник…
— Хаскеер, генерале.
— Стотник Хаскеер. Живеем в неспокойни времена. Дори Бретагов ден не е изключение, когато става дума за военни дела. Искам този десетник да постъпи незабавно при вас.
Хаскеер кимна с мъдър вид, сякаш разговаряше с някой равен. Страк предполагаше, че му се бе разминало така лесно само заради празника. Реши по-късно да го нахока за поведението му.
Кустан махна на конника да се приближи.
— Има доста победи зад гърба си — обясни генералът. — Напълно отговаря на високия стандарт на вашата дружина, плюс стратегическо мислене.
Конят изтопурка и спря в калта. Ездачката скочи чевръсто от седлото.
— Десетник Койла — обяви генералът.
Страк я огледа. Бяха приблизително на една възраст, с разлика не повече от няколко сезона и със сходно телосложение. Грубоватата й сипаничава кожа имаше съвсем здрав вид, а под нея се изопваха яки мускули. В очите й се четеше гордост и самоувереност. На лицето й бе изписано спокойствие. Нямаше никакво съмнение, че пред тях стои една красива орка.
Тя отвърна открито на погледа му. Това, което видя, бе напълно според очакванията й: обветрен от сражения, наперен от победите воин на зряла възраст, привикнал да му се подчиняват. Но имаше и нещо друго, едва доловим намек за по-дълбоки качества, неприсъщи на обикновения войник. Може би по тази причина, рече си тя, Страк се слави сред останалите орки.






