Последните микроскопични останки от плътта й се въртяха в продължение на няколко секунди между звездите, сетне и те изчезнаха.
Серафейм изглеждаше като някой, който всеки момент ще припадне. Санара застана до него и го прегърна.
Койла първа наруши настъпилата тишина.
— Какво стана с нея?
— Тя докосна портала, преди да е зададена крайна цел — обясни с треперещ глас Серафейм. — Или е била разкъсана от титаничните сили, които се съдържат в него, или се е озовала в друго измерение. И в двата случая с нея е свършено. Напълно.
Страк не бе единственият, който изпитваше съжаление към магьосника, въпреки омразата си към Дженеста.
— И ние ли трябва да минем от там? — попита той.
Подът под краката им отново се разтърси с тътнеж.
— Не, приятелю мой. Аз ще въведа направление. Преходът ви ще е гладък, не като този на Дженеста. Все едно, че прекрачвате прага на най-обикновена врата. — Той се отдели от Санара. — Елате, нямаме много време.
Серафейм отново се върна при каменната плоча и се надвеси над инструментумите.
— А с теб какво ще стане? — попита го Койла.
— О, аз ще остана в Марас-Дантия. Тук ще мога да присъствам на края на един свят. Или да помогна за неговото възстановяване.
Но орките разбраха, че би предпочел смъртта.
— Аз също ще остана — заяви Санара. — Това е моят свят. За добро или за лошо.
По бузите й се стичаха сълзи.
Земята не спираше да се тресе.
— Хайде, Джъп — подкани го Серафейм. — Ще пратим първо теб — в царството на джуджетата.
— Не — заяви Джъп.
— Какво? — подскочи Хаскеер.
Читать дальше
— Това е единственият свят, който познавам. Никога не съм виждал света на джуджетата — дори в сънищата си. — Той погледна към Страк. — Звучи примамливо, но кого познавам там? Ще бъда само един чужденец.
— Сигурен ли си, че няма да съжаляваш за решението си? — попита го Страк.
— Не се безпокой, капитане. Мислих доста по въпроса. Ще остана тук и ще си опитам късмета.
— Наистина ли, Джъп? — пристъпи към него Хаскеер.
— Какво, няма да има с кого да се караш, а?
— Все ще си намеря с кого да си чеша езика. — Той огледа за миг джуджето. — Но няма да е същото.
Двамата си стиснаха ръцете.
— Тогава, моля те, вземи със себе си Санара — обърна се към него Серафейм. — Обещай ми, че ще я пазиш.
Джъп кимна тържествено. След това хвърли прощален поглед на дружината и поведе Санара към изхода.
— Наистина трябва да побързаме — подкани ги Серафейм. — Влизайте в портала.
Орките видимо се двоумяха.
— Обещавам ви, че нищо няма да ви се случи.
Гледег първи се осмели.
— Влизай — побутна го Страк. — Не се бой, войнико.
Оръженосецът си пое дъх и пристъпи във вихъра. След миг от него нямаше и следа.
— Хайде! Размърдайте се! — продължаваше да ги подканя Страк.
Един по един и останалите оръженосци последваха Гледег.
Хаскеер бе сред последните.






