ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Последните микроскопични останки от плътта й се въртяха в продължение на няколко секунди между звездите, сетне и те изчезнаха.

Серафейм изглеждаше като някой, който всеки момент ще припадне. Санара застана до него и го прегърна.

Койла първа наруши настъпилата тишина.

— Какво стана с нея?

— Тя докосна портала, преди да е зададена крайна цел — обясни с треперещ глас Серафейм. — Или е била разкъсана от титаничните сили, които се съдържат в него, или се е озовала в друго измерение. И в двата случая с нея е свършено. Напълно.

Страк не бе единственият, който изпитваше съжаление към магьосника, въпреки омразата си към Дженеста.

— И ние ли трябва да минем от там? — попита той.

Подът под краката им отново се разтърси с тътнеж.

— Не, приятелю мой. Аз ще въведа направление. Преходът ви ще е гладък, не като този на Дженеста. Все едно, че прекрачвате прага на най-обикновена врата. — Той се отдели от Санара. — Елате, нямаме много време.

Серафейм отново се върна при каменната плоча и се надвеси над инструментумите.

— А с теб какво ще стане? — попита го Койла.

— О, аз ще остана в Марас-Дантия. Тук ще мога да присъствам на края на един свят. Или да помогна за неговото възстановяване.

Но орките разбраха, че би предпочел смъртта.

— Аз също ще остана — заяви Санара. — Това е моят свят. За добро или за лошо.

По бузите й се стичаха сълзи.

Земята не спираше да се тресе.

— Хайде, Джъп — подкани го Серафейм. — Ще пратим първо теб — в царството на джуджетата.

— Не — заяви Джъп.

— Какво? — подскочи Хаскеер.

Читать дальше

— Това е единственият свят, който познавам. Никога не съм виждал света на джуджетата — дори в сънищата си. — Той погледна към Страк. — Звучи примамливо, но кого познавам там? Ще бъда само един чужденец.

— Сигурен ли си, че няма да съжаляваш за решението си? — попита го Страк.

— Не се безпокой, капитане. Мислих доста по въпроса. Ще остана тук и ще си опитам късмета.

— Наистина ли, Джъп? — пристъпи към него Хаскеер.

— Какво, няма да има с кого да се караш, а?

— Все ще си намеря с кого да си чеша езика. — Той огледа за миг джуджето. — Но няма да е същото.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Тогава, моля те, вземи със себе си Санара — обърна се към него Серафейм. — Обещай ми, че ще я пазиш.

Джъп кимна тържествено. След това хвърли прощален поглед на дружината и поведе Санара към изхода.

— Наистина трябва да побързаме — подкани ги Серафейм. — Влизайте в портала.

Орките видимо се двоумяха.

— Обещавам ви, че нищо няма да ви се случи.

Гледег първи се осмели.

— Влизай — побутна го Страк. — Не се бой, войнико.

Оръженосецът си пое дъх и пристъпи във вихъра. След миг от него нямаше и следа.

— Хайде! Размърдайте се! — продължаваше да ги подканя Страк.

Един по един и останалите оръженосци последваха Гледег.

Хаскеер бе сред последните.