ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Той се метна с боен вик право във вихрушката. Койла хвърли прощален поглед на Серафейм, кимна на Страк и последва Хаскеер.

Останаха само магьосникът и капитанът на Върколаците.

— Благодаря ти за всичко — рече Страк.

— Направих, каквото можах — сви рамене Серафейм. — Вземи — той му подаде звездите.

— Но…

— На мен вече не ми трябват. Прави с тях каквото искаш. Но, моля те, побързай!

Страк прибра звездите.

— На добър път, Страк от Върколаците.

— И на теб, магьоснико.

Страк пристъпи към ръба на портала. В този миг дворецът започна да се разпада. Серафейм не направи никакъв опит да избяга. Страк и не бе очаквал да постъпи другояче. Вдигна ръка и отдаде чест на магьосника.

За миг имаше чувството, че тялото му се носи из пространството. По някакъв необясним начин, може би заради близостта на звездите и спотаената в тях сила, той успя да зърне множество мимолетни картини.

Видя Айдан Галби, да върви ръка за ръка с Джъп и Санара през тучна поляна. Видя Милост Хоброу, яхнала еднорог. Зърна и своята истинска страна.

Последната му мисъл бе, че сега хората вече могат да разполагат изцяло със своя свят. Що се отнасяше до него, нямаше нищо против.

След това се извърна и пристъпи в светлината.

Хората изяждаха магията.

Ледът нахлуваше от север и есента бе дошла по-рано тази година. Навсякъде из Марас-Дантия бушуваха войни. Земята беше изтощена.

Но поне днес всичко това нямаше никакво значение.

Нямаше значение за Страк. Единственото, което приковаваше вниманието му сега, бе острието, което святкаше над него, заплашвайки да му разцепи черепа. Той се наведе и го остави да разпори празното пространство. Вдигна рязко щита, за да блокира обратния удар, поемайки сътресенията, докато опонентът му блъскаше отгоре така, сякаш изковаваше меч на наковалня. Веднага щом силите му започнаха да се изтощават, Страк премина в контраатака. Нанесе два бързи удара. Първият беше париран със звънтене. Вторият проби защитата на неговия противник и го принуди да премине в отбрана.

Двамата описаха кръг, оглеждайки се задъхани.

Страк пръв подхвана нова атака, свалил щита пред гърдите си и вдигнал високо меч. Последва нова яростна схватка, при която никой от двамата не отстъпваше и на сантиметър от заетата позиция. Зрителите нададоха одобрителни възгласи и подсвирквания.

След истински залп от свирепи удари Страк пристъпи напред, като ту мушкаше, ту сечеше, изтощавайки постепенно своя противник. След един последен, отчаян опит за контраатака опонентът му не прецени правилно силите си и Страк не пропусна да се възползва от това и изби меча от ръката му. Още няколко удара бяха достатъчни да изтръгнат и щита от пръстите му и той се изтъркаля настрани. Страк спря и се изправи над него с високо вдигнат меч. Зрителите започнаха да ръкопляскат.