Съперниците се измериха с погледи. Лицата им бяха разкривени от омраза.
Миг по-късно въздухът се изпълни със звън на блъскащи се остриета. Джъп размахваше яростно меча, отбивайки атаките на противника си, и след минута кинжалът на другия изтрака на пода. Скоро след това го последва и мечът му.
Стотникът на Върколаците довърши противника, като го промуши в гърдите.
Останал досега ням свидетел на двубоя, последният защитник вдигна меча си и се приготви за отчаяна съпротива. Едва сега всички успяха да разгледат женската, която охраняваше. Беше приклекнала в ъгъла, с полепнала по челото коса и притискаше към гърдите си малко. Покритото с отвратителна розова кожа пеленаче бе на възраст колкото новоизлюпено оркче. От горната част на гърдите на женската стърчеше стрела. Още стрели и един дълъг лък се въргаляха в краката й. Изглежда бе един от стрелците, оказали съпротивата от прозореца на втория етаж.
Страк махна на Върколаците да останат по местата си и прекоси бавно стаята. В движенията му не личеше нито боязън, нито прибързаност. Той прекрачи локвата кръв, останала от противника на Джъп, и втренчи поглед в последния защитник.
За миг му се стори, че съществото се готви да го заговори. Вместо това то неочаквано се хвърли в атака, размахвайки меча си безцелно. Страк го изби с един бърз удар и довърши съществото, като преряза гърлото му така, че почти му отсече главата.
Читать дальше
Окървавената женска издаде протяжен вопъл, който наподобяваше птичи крясък. Страк и друг път бе чувал подобен звук. Втренчи се в нея и зърна в очите й нещо като предизвикателство. Лицето й бе изкривено от омраза и страх. Тя притискаше отрочето към гърдите си в безпомощен опит да го защити. И тогава малкото останали сили я напуснаха и тя се свлече безжизнено на пода. Детето се изтърколи от ръцете й и започна да хленчи.
Изгубил интерес към сцената, Страк прекрачи трупа и застана пред унисткия олтар. Беше оскъдно украсен — подобно на други олтари, принадлежащи на същата раса — висока маса застлана с бяла покривка със златна бродерия по ръба и два железни свещника в двата й края. В центъра бе поставено трето изделие от желязо, което символизираше техния култ. То се състоеше от две черни, метални пръчки, закрепени перпендикулярно една на друга.
Но това, което привлече вниманието му, бе предметът в предния край на масата. Това беше метален цилиндър, дълъг колкото предмишницата му и широк колкото юмрука му. Потъмнялата му повърхност бе покрита с рунически знаци. В единия край бе затворен с капак и запечатан с червен восък.
Койла и Джъп застанаха до него. Двамата също бяха впили очи в цилиндъра.
— Това ли е, Страк? — попита Койла.
— Да. Отговаря на описанието й.
— Не ми прилича на нещо, което заслужава толкова жертви.






