А тези отношения включваха и „стари уговорки“, за чието значение Ленсън се досещаше отскоро — даваха се пари и други ценни неща на някои хора, и то по начини, които явно не бяха съвсем законни.
Ленсън нямаше свое мнение по въпроса — още беше достатъчно млад, за да вярва, че всичко сторено от родителите му поначало е правилно, а и за да се отегчава от досадните дреболии в техните занимания. И все пак му се струваше, че това е твърде заобиколен път към постигането на техните цели.
— Кой ти каза? — попита Гонри.
— Сибел Такат — обясни Ган. — Моята колежка в „Страхотна“.
Ленсън се досети, че Ган говори за кораба „Това е страхотна гледка“, с който споделяха товарен шлюз в търговската станция на Кумази. По-малките кораби, като „Не сме“ и „Страхотна“, често наемаха съвместно товарни помещения в станцията, за да намалят разходите си. Случваха се и бъркотии по време на товаренето и разтоварването, когато неща, предназначени за единия кораб, попадаха в другия. Ленсън вече се питаше дали и това не е част от „старите уговорки“.
— Тя спомена — продължи Ган, — че отдавнашен неин познат във флота отказал поредната вноска. Оправдал се, че хората на Уит вече го дебнат много зорко.
— Щяхме да имаме по-голяма полза от тази информация, ако я бяхме научили по-рано — натърти Гонри.
— Съжалявам — повтори Ган. — Щях да ви съобщя. Помислих, че според Сибел само са започнали да се отнасят по-строго към рушветите и се налага да ги даваме по-незабелязано. Не съм си представял, че това означава кораб на флота да ни подгони към плитчината на Потока.
Танс погледна Партридж.
— Някакви съобщения от онези?
Читать дальше
— Нищо не са предавали — отвърна Партридж. — Само се насочиха да ни прехванат.
— Не сме достигнали пълна мощност — напомни Гонри на съпруга си. — Можем да им избягаме.
Танс поклати глава.
— Рано е. — Посочи маркера на „Брансид“ на екрана пред себе си. — Това е голям, много масивен кораб. Ускорява по-бавно, но иначе е по-бърз от нас. Ако зафучим с все сила още сега, ще ни настигне преди плитчината.
— Ако ни спипат със стоката, която натоварихме, ще ни го начукат — намеси се Ган, но след миг се усети на кого го казва. — Ъъ… извинете, сър.
Танс кимна разсеяно, пръстите му се плъзгаха над пулта. Ленсън се загледа в тях и разбра, че баща му прави изчисления за „Не сме“ и „Брансид“. Не схващаше подробностите, но чу тихото доволно сумтене на Танс, който вдигна глава към него.
— Знаеш ли какво правя? — попита капитанът сина си.
— Не.
— Опитай да отгатнеш.
— Искаш да избягаш от онзи кораб.
— Позна. Но знаеш ли как ще го направим? Вече казах, че ако ускорим веднага, те ще ни догонят.
— Не знам.
— Хайде, Лен, искам да мислиш заедно с мен.
Ленсън поумува.






