Апокалипсис
Джон Скальци
На Мег Франк и Джеси Лип
Години по-късно Ленсън Орнил размишляваше за иронията във факта, че и началото, и краят на неговата искрена вяра бяха белязани от една и съща ругатня.
— Мамка му! — каза Гонри Орнил на съпруга си Танс на мостика в техния кораб „С това не сме се съгласявали“.
Танс отмести поглед от пулта, на който показваше на техния единайсетгодишен син някои тънкости в управлението на енергийните системи в целия кораб.
— Какво става? — попита той.
— Нали помниш онзи имперски кораб, който уж не ни преследваше?
— Ами да.
— Вече ни преследва.
Ленсън видя как баща му се намръщи, махна с жест от екрана енергийната схема и я смени с навигационните данни. На екрана се появи целият трафик между космическата станция Кумази и плитчината на Потока, през която „Не сме“ щеше да се насочи към Йогякарта, за да пристигне там след пет седмици. Имаше предимно кораби на независими търговци или Домове. Имаше и два кораба на имперския боен флот. Единият — „Оливиър Брансид“, се бе насочил току-що по траектория за прехващане на „Не сме“ след около шест часа, малко преди влизането в плитчината.
— Нали уж си платихме — каза Танс на съпругата си.
— Да,
платихме си
— натърти тя.
Танс посочи безмълвно работния си екран: „Както изглежда, не сме“.
— Във флота има нов командир — намеси се Дженаро Партридж от комуникационния пулт. И тя беше част от вахтата на мостика. — Чух Самхир да споменава в столовата. Предупредили го за този тип, докато наглеждал товаренето на стоката.
— Чак сега ли ни казваш? — сопна й се Танс.
— Съжалявам. Приказвахме си, докато се хранехме. Предполагах, че Самхир е споделил с вас.
— Щях да ви уведомя — избълва ковчежникът на кораба Самхир Ган, щом нахълта на мостика след три минути.
Ленсън се взря в леко задъхания Ган и си спомни, че неговият баща обикновено беше благ капитан. До момента, когато преставаше да бъде благ. И сега Ган явно щеше да дочака такъв момент.
— Извинете, много заети бяхме със стоката — оправда се ковчежникът.
— Кажи ми сега — подкани го Танс.
— Фамилията на новия командир е Уит. По всичко личи, че е алчна твар. Изритали го насам от службицата му на Средоточие, защото си направил зле сметката с чия жена може да преспи. Сега опитва да си върне положението, като „разчисти“ тук. Набърква се в старите уговорки, за да изглежда, че върши работа.
Танс сви вежди. На единайсет години Ленсън още не знаеше подробности за бизнеса на своите родители, но бе научил достатъчно, за да е наясно, че успехът им зависеше твърде много от „добрите отношения“ с местните и имперските сили на закона и реда в системите, които „Не сме“ обикаляше.






