ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Апокалипсис Джон Скальци На Мег Франк и Джеси Лип Години по-късно Ленсън Орнил размишляваше за иронията във факта, че и началото, и краят на неговата искрена вяра бяха белязани от една и съща ругатня. — Мамка му! — каза Гонри Орнил на съпруга си Танс на мостика в техния кораб „С това не сме се съгласявали“. Танс отмести поглед от пулта, на който показваше на техния единайсетгодишен син някои тънкости в управлението на енергийните системи в целия кораб. — Какво става? — попита той. — Нали помниш онзи имперски кораб, който уж не ни преследваше? — Ами да. — Вече ни преследва. Ленсън видя как баща му се намръщи, махна с жест от екрана енергийната схема и я смени с навигационните данни. На екрана се появи целият трафик между космическата станция Кумази и плитчината на Потока, през която „Не сме“ щеше да се насочи към Йогякарта, за да пристигне там след пет седмици. Имаше предимно кораби на независими търговци или Домове. Имаше и два кораба на имперския боен флот. Единият — „Оливиър Брансид“, се бе насочил току-що по траектория за прехващане на „Не сме“ след около шест часа, малко преди влизането в плитчината. — Нали уж си платихме — каза Танс на съпругата си. — Да, платихме си — натърти тя. Танс посочи безмълвно работния си екран: „Както изглежда, не сме“. — Във флота има нов командир — намеси се Дженаро Партридж от комуникационния пулт. И тя беше част от вахтата на мостика. — Чух Самхир да споменава в столовата. Предупредили го за този тип, докато наглеждал товаренето на стоката. — Чак сега ли ни казваш? — сопна й се Танс. — Съжалявам. Приказвахме си, докато се хранехме. Предполагах, че Самхир е споделил с вас. — Щях да ви уведомя — избълва ковчежникът на кораба Самхир Ган, щом нахълта на мостика след три минути. Ленсън се взря в леко задъхания Ган и си спомни, че неговият

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Изчакваш — каза накрая с надеждата, че баща му няма да го разпитва придирчиво, защото не си представяше какво може да добави.

— Да! — потвърди Танс. — Има момент, след който, ако увеличим ускорението с пълната мощност на нашите двигатели, корабът на флота няма да ни настигне преди плитчината на Потока, дори и те да насилят двигателите си докрай. И този момент ще настъпи след… — той изви глава към Гонри — … четири часа и шестнайсет минути.

— Ако „Брансид“ не започне ускорението си преди това — възрази тя.

— Да.

— И ако нашите двигатели издържат натоварването на пълно ускорение през трите часа, които са ни нужни, за да стигнем навреме до плитчината.

— Да.

— И ако нашите тласкащи полета останат включени, за да не се превърнем в пихтия от такова ускорение.

— Да — потвърди Танс по-троснато.

— И ако те не решат да ни забият ракета в дюзите.

— Мамка му, Гонри, стига!

— Само казвам, че засега не бива да се прехласваме във възхищение от себе си — обобщи Гонри и се обърна към момчето. — А ти се върни в каютата си. Тук ще бъдем твърде заети, докато се доберем до плитчината.

— Няма какво да правя в каютата — оплака се Ленсън.

— О, има. Нарича се учене.

Ленсън изпъшка при тези думи и се затътри към каютата си, която, макар и да приличаше по размери на килерче, си оставаше второто по разкош помещение в кораба след каютата на неговите родители, имаща обема на две долепени килерчета. Ленсън се напъха вътре и включи таблета си, но вместо да учи, гледаше анимационни филмчета два часа до мига, когато те изчезнаха от екрана и вместо тях се появиха образователни материали. Ленсън изпъшка отново и се подразни, че уж заетата му майка бе отделила време да провери какви ги върши той. Зачете се неохотно в урока по религия за Рашела — Пророчица, първа предводителка и първа емперо на Взаимозависимостта.

Поначало не беше усърден ученик, но уроците по религия в учебната програма се оказаха особено скучни за него. Нито той, нито родителите му бяха набожни, не предпочитаха догмите на Църквата на Взаимозависимостта пред повелите на която и да е от другите църкви. Не че бяха противници на тази църква или на някоя друга религия — Ленсън знаеше, че някои от екипажа на „Не сме“ са вярващи, но майка му и баща му не обръщаха внимание на това. Все пак семейство Орнил бе предало и на сина си своето вяло безразличие към тази страна от живота.

За липсата на набожност в семейство Орнил можеше да се каже само, че ако някой попиташе към коя религия не биха се приобщили, отговорът би бил — преди всичко към Църквата на Взаимозависимостта. Ленсън поне знаеше, че има и други вероучения, но не бе научил за тях достатъчно, за да ги отхвърля или пренебрегва. Просто това не го засягаше.

Докато за Църквата на Взаимозависимостта все пак знаеше нещичко.