— Изчакваш — каза накрая с надеждата, че баща му няма да го разпитва придирчиво, защото не си представяше какво може да добави.
— Да! — потвърди Танс. — Има момент, след който, ако увеличим ускорението с пълната мощност на нашите двигатели, корабът на флота няма да ни настигне преди плитчината на Потока, дори и те да насилят двигателите си докрай. И този момент ще настъпи след… — той изви глава към Гонри — … четири часа и шестнайсет минути.
— Ако „Брансид“ не започне ускорението си преди това — възрази тя.
— Да.
— И ако нашите двигатели издържат натоварването на пълно ускорение през трите часа, които са ни нужни, за да стигнем навреме до плитчината.
— Да.
— И ако нашите тласкащи полета останат включени, за да не се превърнем в пихтия от такова ускорение.
— Да — потвърди Танс по-троснато.
— И ако те не решат да ни забият ракета в дюзите.
— Мамка му, Гонри, стига!
— Само казвам, че засега не бива да се прехласваме във възхищение от себе си — обобщи Гонри и се обърна към момчето. — А ти се върни в каютата си. Тук ще бъдем твърде заети, докато се доберем до плитчината.
— Няма какво да правя в каютата — оплака се Ленсън.
— О, има. Нарича се учене.
Ленсън изпъшка при тези думи и се затътри към каютата си, която, макар и да приличаше по размери на килерче, си оставаше второто по разкош помещение в кораба след каютата на неговите родители, имаща обема на две долепени килерчета. Ленсън се напъха вътре и включи таблета си, но вместо да учи, гледаше анимационни филмчета два часа до мига, когато те изчезнаха от екрана и вместо тях се появиха образователни материали. Ленсън изпъшка отново и се подразни, че уж заетата му майка бе отделила време да провери какви ги върши той. Зачете се неохотно в урока по религия за Рашела — Пророчица, първа предводителка и първа емперо на Взаимозависимостта.
Поначало не беше усърден ученик, но уроците по религия в учебната програма се оказаха особено скучни за него. Нито той, нито родителите му бяха набожни, не предпочитаха догмите на Църквата на Взаимозависимостта пред повелите на която и да е от другите църкви. Не че бяха противници на тази църква или на някоя друга религия — Ленсън знаеше, че някои от екипажа на „Не сме“ са вярващи, но майка му и баща му не обръщаха внимание на това. Все пак семейство Орнил бе предало и на сина си своето вяло безразличие към тази страна от живота.
За липсата на набожност в семейство Орнил можеше да се каже само, че ако някой попиташе към коя религия не биха се приобщили, отговорът би бил — преди всичко към Църквата на Взаимозависимостта. Ленсън поне знаеше, че има и други вероучения, но не бе научил за тях достатъчно, за да ги отхвърля или пренебрегва. Просто това не го засягаше.
Докато за Църквата на Взаимозависимостта все пак знаеше нещичко.






