Ленсън се взря в родителите си, надвесени загрижено над койката му в лазарета, и прозря, че те никога няма нито да оценят, нито да разберат преживяното от него, затова (съвсем зряло, както си каза в онзи миг) реши да не им досажда, кимна в привидно съгласие с баща си и ги остави да говорят за онзи мръсник Уит, на когото се заклеха да отмъстят все някак. Много по-късно Ленсън научи, че около година след ракетната атака срещу „Не сме“ Уит незнайно как изпаднал от въздушен шлюз в космическия вакуум. Слуховете напомняха, че някога преспал с когото не бива, но Ленсън допускаше, че може да са се намесили и други фактори, например неговите родители, ала може и да се заблуждаваше.
Обаче по времето, когато до него най-сетне стигна новината за злополучната среща на Уит със студения тъмен вакуум, той вече не беше в „Не сме“, а следваше в семинарията към университета в Си'ан, най-престижното учебно заведение на Църквата на Взаимозависимостта. Израстването му в космически кораб, което не беше чест случай, събуждаше любопитството на други семинаристи, но само в началото. После той изпъкна с видението си за Пророчицата.
— Звучи ми като хипоксия — каза Нед Клий, един от съквартирантите му в общежитието, на една късна сбирка, отпи глътка фрадо — напитка с леко психотропно въздействие, и подаде бутилката на Ленсън.
— Не беше хипоксия — възрази Ленсън и побърза да предаде бутилката нататък.
— Но на тебе ти е
липсвал
кислород, нали? — натърти другият му съквартирант Сура Джин и взе бутилката. — Във вашия кораб е имало пробойна. Губели сте въздух. Кислородът в твоята каюта е намалявал часове наред.
Читать дальше
— Да — призна Ленсън. — Но не мисля, че това е причината тя да ми се яви.
— Аз пък изобщо не се съмнявам в това — заяви Клий и се пресегна покрай Ленсън да вземе бутилката от Джин.
— Значи и двамата не сте имали видения за Рашела? Нито веднъж? — попита обърканият Ленсън.
— Никога — отрече Клий. — Един път имах халюцинация с гущер, ама тогава се бях надрусал яко.
— Не е същото — отбеляза Ленсън.
— Горе-долу същото е — подхвърли Клий и отпи от бутилката. — С още два-три гълтока от това може пак да го видя.
Ленсън реши, че май няма да е добре, ако бъде откровен и занапред със съквартирантите си на тази тема. Не споделяше нищо и с почти всички останали семинаристи. Съучениците му бяха общо взето благи, мили, умерени и състрадателни хора, всички се отличаваха с практичната нагласа на реалисти, затова пък нито един не бе преживявал религиозен екстаз заради Рашела или когото и да било.






