ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Апокалипсис Джон Скальци На Мег Франк и Джеси Лип Години по-късно Ленсън Орнил размишляваше за иронията във факта, че и началото, и краят на неговата искрена вяра бяха белязани от една и съща ругатня. — Мамка му! — каза Гонри Орнил на съпруга си Танс на мостика в техния кораб „С това не сме се съгласявали“. Танс отмести поглед от пулта, на който показваше на техния единайсетгодишен син някои тънкости в управлението на енергийните системи в целия кораб. — Какво става? — попита той. — Нали помниш онзи имперски кораб, който уж не ни преследваше? — Ами да. — Вече ни преследва. Ленсън видя как баща му се намръщи, махна с жест от екрана енергийната схема и я смени с навигационните данни. На екрана се появи целият трафик между космическата станция Кумази и плитчината на Потока, през която „Не сме“ щеше да се насочи към Йогякарта, за да пристигне там след пет седмици. Имаше предимно кораби на независими търговци или Домове. Имаше и два кораба на имперския боен флот. Единият — „Оливиър Брансид“, се бе насочил току-що по траектория за прехващане на „Не сме“ след около шест часа, малко преди влизането в плитчината. — Нали уж си платихме — каза Танс на съпругата си. — Да, платихме си — натърти тя. Танс посочи безмълвно работния си екран: „Както изглежда, не сме“. — Във флота има нов командир — намеси се Дженаро Партридж от комуникационния пулт. И тя беше част от вахтата на мостика. — Чух Самхир да споменава в столовата. Предупредили го за този тип, докато наглеждал товаренето на стоката. — Чак сега ли ни казваш? — сопна й се Танс. — Съжалявам. Приказвахме си, докато се хранехме. Предполагах, че Самхир е споделил с вас. — Щях да ви уведомя — избълва ковчежникът на кораба Самхир Ган, щом нахълта на мостика след три минути. Ленсън се взря в леко задъхания Ган и си спомни, че неговият

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ленсън се взря в родителите си, надвесени загрижено над койката му в лазарета, и прозря, че те никога няма нито да оценят, нито да разберат преживяното от него, затова (съвсем зряло, както си каза в онзи миг) реши да не им досажда, кимна в привидно съгласие с баща си и ги остави да говорят за онзи мръсник Уит, на когото се заклеха да отмъстят все някак. Много по-късно Ленсън научи, че около година след ракетната атака срещу „Не сме“ Уит незнайно как изпаднал от въздушен шлюз в космическия вакуум. Слуховете напомняха, че някога преспал с когото не бива, но Ленсън допускаше, че може да са се намесили и други фактори, например неговите родители, ала може и да се заблуждаваше.

Обаче по времето, когато до него най-сетне стигна новината за злополучната среща на Уит със студения тъмен вакуум, той вече не беше в „Не сме“, а следваше в семинарията към университета в Си'ан, най-престижното учебно заведение на Църквата на Взаимозависимостта. Израстването му в космически кораб, което не беше чест случай, събуждаше любопитството на други семинаристи, но само в началото. После той изпъкна с видението си за Пророчицата.

— Звучи ми като хипоксия — каза Нед Клий, един от съквартирантите му в общежитието, на една късна сбирка, отпи глътка фрадо — напитка с леко психотропно въздействие, и подаде бутилката на Ленсън.

— Не беше хипоксия — възрази Ленсън и побърза да предаде бутилката нататък.

— Но на тебе ти е

липсвал

кислород, нали? — натърти другият му съквартирант Сура Джин и взе бутилката. — Във вашия кораб е имало пробойна. Губели сте въздух. Кислородът в твоята каюта е намалявал часове наред.

Читать дальше

— Да — призна Ленсън. — Но не мисля, че това е причината тя да ми се яви.

— Аз пък изобщо не се съмнявам в това — заяви Клий и се пресегна покрай Ленсън да вземе бутилката от Джин.

— Значи и двамата не сте имали видения за Рашела? Нито веднъж? — попита обърканият Ленсън.

— Никога — отрече Клий. — Един път имах халюцинация с гущер, ама тогава се бях надрусал яко.

— Не е същото — отбеляза Ленсън.

— Горе-долу същото е — подхвърли Клий и отпи от бутилката. — С още два-три гълтока от това може пак да го видя.

Ленсън реши, че май няма да е добре, ако бъде откровен и занапред със съквартирантите си на тази тема. Не споделяше нищо и с почти всички останали семинаристи. Съучениците му бяха общо взето благи, мили, умерени и състрадателни хора, всички се отличаваха с практичната нагласа на реалисти, затова пък нито един не бе преживявал религиозен екстаз заради Рашела или когото и да било.