— Църквата на Взаимозависимостта е преди всичко практична религия — каза му неговата наставница, преподобната Хуна Прин, в един от първите им разговори, когато Ленсън си науми, че има нужда от напътствия по този въпрос, а Прин май беше тъкмо човекът, който по задължение не биваше да се отнесе предубедено към проблемите му. — Изобщо не клони към мистицизъм нито във вероучението си, нито във всекидневното му прилагане в живота. В основата си прилича повече на конфуцианството, а не на християнството.
— Но самата Рашела е имала видения — възрази Ленсън и размаха евтиното издание на „Коментари върху пророчествата на Рашела“ от Ковал, което си носеше.
— Да, имала е — съгласи се Прин. — И разбира се, една от най-важните теми за дискусии в църквата е същността на тези видения — наистина ли са били пряк досег с божественото, или тези „видения“ — Ленсън долови натъртените кавички около думата — са били по-скоро притчи в помощ на разединеното човечество, за да разбере нуждата от нова етическа система, насочена към сътрудничество и взаимозависимост в много по-голяма степен от всичко, съществувало дотогава.
— Тези спорове са се разпалвали през цялата история на църквата — откликна Ленсън с прочетен в детството текст, като си представяше блестящите теолози от по-ранни времена, вкопчени в жизненоважни битки за душата на църквата.
— Е, „разпалвали“ вероятно е преувеличение — отвърна Прин. — Доколкото си спомням, по време на Петия църковен събор епископ Чен изляла чая си върху епископ Джани, но не толкова заради същността на виденията, колкото заради факта че й омръзнало той да я прекъсва. Като цяло ранните дискусии са били сдържани и са засягали практическите въпроси как да бъдат представяни виденията. В началния период епископите са съзнавали ясно, че харизматичните религии имат свойството да пораждат разкол и разцепление, които противоречат на самата идея за взаимозависимост.
— Не се съмнявам, че и други са имали видения като моето — каза Ленсън и след време все си припомняше колко умоляващо прозвучаха думите му.
— В историята на църквата са записани отделни случаи, когато свещеници и епископи са заявявали, че имат религиозни видения, и са ги използвали в опитите си да предизвикат разкол — призна Прин. — Църквата прилага процедура за проверка, на която подлежи всеки свещеник или епископ, обявил публично виденията си.
— Какво се случва?
— Ако не ме подвежда паметта, такива свещеници трябва да бъдат прегледани от медицински специалисти за установяване на неоткрити до този момент психични проблеми, после лекувани и върнати на служба или отстранени, ако проблемите не изчезнат.
Ленсън се намръщи.
— Значи църквата ги обявява за луди.
— „Луди“ е неуместна дума в случая.






