ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Апокалипсис Джон Скальци На Мег Франк и Джеси Лип Години по-късно Ленсън Орнил размишляваше за иронията във факта, че и началото, и краят на неговата искрена вяра бяха белязани от една и съща ругатня. — Мамка му! — каза Гонри Орнил на съпруга си Танс на мостика в техния кораб „С това не сме се съгласявали“. Танс отмести поглед от пулта, на който показваше на техния единайсетгодишен син някои тънкости в управлението на енергийните системи в целия кораб. — Какво става? — попита той. — Нали помниш онзи имперски кораб, който уж не ни преследваше? — Ами да. — Вече ни преследва. Ленсън видя как баща му се намръщи, махна с жест от екрана енергийната схема и я смени с навигационните данни. На екрана се появи целият трафик между космическата станция Кумази и плитчината на Потока, през която „Не сме“ щеше да се насочи към Йогякарта, за да пристигне там след пет седмици. Имаше предимно кораби на независими търговци или Домове. Имаше и два кораба на имперския боен флот. Единият — „Оливиър Брансид“, се бе насочил току-що по траектория за прехващане на „Не сме“ след около шест часа, малко преди влизането в плитчината. — Нали уж си платихме — каза Танс на съпругата си. — Да, платихме си — натърти тя. Танс посочи безмълвно работния си екран: „Както изглежда, не сме“. — Във флота има нов командир — намеси се Дженаро Партридж от комуникационния пулт. И тя беше част от вахтата на мостика. — Чух Самхир да споменава в столовата. Предупредили го за този тип, докато наглеждал товаренето на стоката. — Чак сега ли ни казваш? — сопна й се Танс. — Съжалявам. Приказвахме си, докато се хранехме. Предполагах, че Самхир е споделил с вас. — Щях да ви уведомя — избълва ковчежникът на кораба Самхир Ган, щом нахълта на мостика след три минути. Ленсън се взря в леко задъхания Ган и си спомни, че неговият

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Църквата на Взаимозависимостта е преди всичко практична религия — каза му неговата наставница, преподобната Хуна Прин, в един от първите им разговори, когато Ленсън си науми, че има нужда от напътствия по този въпрос, а Прин май беше тъкмо човекът, който по задължение не биваше да се отнесе предубедено към проблемите му. — Изобщо не клони към мистицизъм нито във вероучението си, нито във всекидневното му прилагане в живота. В основата си прилича повече на конфуцианството, а не на християнството.

— Но самата Рашела е имала видения — възрази Ленсън и размаха евтиното издание на „Коментари върху пророчествата на Рашела“ от Ковал, което си носеше.

— Да, имала е — съгласи се Прин. — И разбира се, една от най-важните теми за дискусии в църквата е същността на тези видения — наистина ли са били пряк досег с божественото, или тези „видения“ — Ленсън долови натъртените кавички около думата — са били по-скоро притчи в помощ на разединеното човечество, за да разбере нуждата от нова етическа система, насочена към сътрудничество и взаимозависимост в много по-голяма степен от всичко, съществувало дотогава.

— Тези спорове са се разпалвали през цялата история на църквата — откликна Ленсън с прочетен в детството текст, като си представяше блестящите теолози от по-ранни времена, вкопчени в жизненоважни битки за душата на църквата.

— Е, „разпалвали“ вероятно е преувеличение — отвърна Прин. — Доколкото си спомням, по време на Петия църковен събор епископ Чен изляла чая си върху епископ Джани, но не толкова заради същността на виденията, колкото заради факта че й омръзнало той да я прекъсва. Като цяло ранните дискусии са били сдържани и са засягали практическите въпроси как да бъдат представяни виденията. В началния период епископите са съзнавали ясно, че харизматичните религии имат свойството да пораждат разкол и разцепление, които противоречат на самата идея за взаимозависимост.

— Не се съмнявам, че и други са имали видения като моето — каза Ленсън и след време все си припомняше колко умоляващо прозвучаха думите му.

— В историята на църквата са записани отделни случаи, когато свещеници и епископи са заявявали, че имат религиозни видения, и са ги използвали в опитите си да предизвикат разкол — призна Прин. — Църквата прилага процедура за проверка, на която подлежи всеки свещеник или епископ, обявил публично виденията си.

— Какво се случва?

— Ако не ме подвежда паметта, такива свещеници трябва да бъдат прегледани от медицински специалисти за установяване на неоткрити до този момент психични проблеми, после лекувани и върнати на служба или отстранени, ако проблемите не изчезнат.

Ленсън се намръщи.

— Значи църквата ги обявява за луди.

— „Луди“ е неуместна дума в случая.