ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Убийствата на Калвин бяха в унисон със сезоните: удавяне през пролетните наводнения, ловни инциденти през есента. Януари беше времето на обири на къщи и домашно насилие. Коледа току-що е минала, а новата година само напомня колко малко се е променил животът, затова хората се ядосват през януари, човече.

Така че намушкай я бързо в сърцето с голям ловджийски нож. Ще свърши за трийсет секунди, пък и казват, че болката не е толкова противна. Прекалено голям шок. Тя умира и сестра й я намира, беше уредила сестра й да дойде рано на другия ден. Предвидлива жена.

Калвин трябваше да се върне вкъщи, отвъд границата с Небраска, и да измие косата си. Беше се избърсал със сняг, главата му изпускаше пара от студа, но все още беше лепкава. Не трябваше да се цапа с кръв и трябваше да я почисти, усещаше мириса в колата.

Отби встрани от пътя, ръцете му се потяха в ръкавиците. Стори му се, че видя дете, което тича отпред в снега, но осъзна, че просто вижда малкото момиче, което беше убил. Пълничка, с коса на плитки, тичаше, а той се паникьоса, защото я виждаше не като малко момиче, все още не, а като плячка, като нещо, което трябва да бъде повалено. Не искаше да го прави, но никой не трябваше да вижда лицето му, на първо място трябваше да се защити и да я хване, преди да е събудила другите деца — знаеше, че бяха няколко и че сърце няма да му даде да убие всички. Мисията му не беше такава, беше да помага.

Читать дальше

Той видя малкото момиче, което се обърна да бяга, и грабна брадвата — видя и пушката и си помисли, че брадвата е по-безшумна, все още можеше да не нарушава тишината.

А после може би наистина откачи, беше толкова ядосан на детето — накълца момиченцето, толкова беше ядосан на червенокосата, че прецака всичко, че не умря както трябва. Уби малко момиче с брадва. Застреля в главата майка на четири деца, вместо да й осигури смъртта, която заслужава. В последните си мигове тя изпита ужас, кошмар в собствената си къща, вместо той просто да я придържа, докато кръвта й изтече на снега и тя издъхне с глава на гърдите му. Накълцал беше малко момиче.

За първи път Калвин Дийл помисли за себе си като за убиец. Облегна се на седалката си и изрева.

Сега

Тринайсет дни след като Кристъл и Диондра изчезнаха, полицията все още не ги беше открила, все още не бе открила никакви веществени доказателства, които да свържат Диондра с Мишел. Преследването се превърна в разследване на палеж, забавяше се.

Лайл дойде да гледаме телевизия заедно — това беше новият му навик. Позволявах му да идва, ако не говори прекалено много, все роптаех, че говори прекалено много, но ми липсваше в дните, когато не идваше. Гледахме някакво адски нелепо риалити предаване, когато Лайл изведнъж се изпъна, както беше седнал:

— Хей, това е моят пуловер.