ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Стигнах до края на пътя, който водеше към фермата, и се подготвих за строителни развития или руини. Вместо това се натъкнах на стара тенекиена пощенска кутия: от едната й страна пишеше ръкописно с боя „Семейство Мюлер“. Нашата ферма отново беше ферма. Един мъж се разхождаше из полето. Далече надолу до езерото жена и момиче гледаха как едно куче цамбурка във водата, а момичето отегчено въртеше разперените си ръце около кръста.

Изучавах сцената няколко минути, уравновесявах съзнанието си, странях от Мрака. Никакви писъци, никакви изстрели, никакви крясъци на сойка. Просто слушах тишината. Мъжът най-накрая ме забеляза и ми махна. Аз махнах в отговор, но се отдалечих, когато той по съседски тръгна насам. Не исках да се срещаме, не исках да се представям. Исках просто да съм някаква жена, която си отива у дома Ей там някъде.

Джонбенет Патриша Рамзи — убита през 1996 г. на 6 години в дома си; убиецът й още е неразкрит. — Б.ред.

Dungeous and Dragons — ролева фентъзи игра. — Б.ред.