ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Родителите ми винаги са ме съветвали да изживея живота си смислено. Не смятам, че съм го постигнала, но поне смъртта ми може да е смислена. Надявам се всички да ми простите. Бен, каквото и да се случи, не обвинявай себе си. Нещата бяха излезли от контрол и трябваше да се направи това. Ясно ми е. Донякъде се гордея. Животът ми е поредица от нещастия, приятно ми е, че сега един „планиран нещастен случай“ ще оправи нещата. Щастлив нещастен случай. Грижете се добре един за друг, знам, че Даян ще се отнася добре с вас. Тъжна съм единствено, че няма да видя в какви добри хора ще се превърнете. Макар че няма нужда. Напълно сигурна съм в децата си.

Обичам ви,

Мама

Почувствах се празна. Смъртта на мама не беше смислена. Изпитах гняв към нея, а после си представих последните кървави мигове в къщата, когато е осъзнала, че всичко се е объркало, когато Деби е лежала умираща, а той, нейният непълноценен живот, е секнал. Гневът ми се превърна в странна нежност, каквато майка изпитва към детето си, и си помислих, че поне се е опитала. В онзи последен ден се бе постарала най-силно.

И аз ще се опитам да намеря спокойствие в това.

3 януари 1985 г.

4:12 ч.

Беше глупаво, как се обърка всичко, толкова бързо. А той й правеше услуга, на червенокосата фермерка. По дяволите, дори не му остави достатъчно пари: бяха се разбрали за две хиляди долара, а тя му беше оставила плик само с осемстотин и дванайсет и седемдесет и пет цента. Беше маловажна, дребна и глупава, цялата нощ. Беше катастрофално. Беше се отпуснал, беше станал наперен и отстъпчив и това бе довело до… А тя щеше да е толкова лесна. Повечето хора бяха придирчиви за това как да умрат, а тя искаше единствено да не се удави. Моля ви се, жената не искаше да се удави. Той можеше да го направи по много прости начини. Но отиде да пийне в бара, не беше кой знае какво, шофьори на камиони минаваха оттам през цялото време, той никога не се набиваше на очи. Съпругът й беше там, а той беше такъв шибан дръвник, такава дребна и безполезна мижитурка, че Калвин се улови да слуша с интерес каква е работата с този Ранър, хората разказваха всякакви истории за това, как мъжът разрушил фермата, семейството си и затънал до гуша в дългове. И Калвин Дийл, мъж на честта, си беше помислил — защо не?

Намушкай жената в сърцето на прага на къщата и накарай този Ранър малко да се поизпоти. Нека ченгетата го разпитват, това лайно, което не поема отговорност. Нека си го получи. В най-добрия случай щеше да бъде записано като случайно престъпление, толкова правдоподобно, колкото и другите неща, които беше скалъпвал — автомобилни катастрофи и хора, блъснати случайно на улицата. Близо до Арк Сити беше удавил мъж в собственото му жито, преобразявайки го така, че да изглежда като нещастен случай.