ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Клетка Стивън Кинг Чък Верил редактира настоящата книга и свърши страхотна работа. Благодаря ти, Чък. Робин Фърт направи задълбочени проучвания върху мобилните телефони и ме засипа с куп теории за онова, което може би се крие в дълбините на човешката психика. Добрата информация е от нея, а грешките в тълкуването й са мои. Благодаря ти, Робин. Съпругата ми прочете първия вариант на ръкописа и ме поощри. Благодаря ти, Таби. Жителите на Бостън и тези от северната част на Нова Англия ще забележат, че съм си позволил известни географски волности. Какво да кажа? Литературният пейзаж не винаги съвпада с географския. Доколкото ми е известно, ФАИС не е получила никакви средства за изграждането на резервни генератори за клетките на мобилните телефони, но съм длъжен да отбележа, че повечето ретранслаторни кули всъщност си имат резервни генератори в случай на срив в електрозахранването. С. К. Стивън Кинг живее в Мейн със съпругата си, романистката Табита Кинг. Той не притежава мобилен телефон. На Ричард Матисън и Джордж Ромеро 1 1 Ричард Матисън — един от класиците на хоръра на XX век, автор на емблематични произведения като „Аз съм легенда“, „Смаляващият се човек“ и „Къщата от ада“; Джордж Ромеро — режисьор на култови филми на ужаса, сред които се открояват революционните за жанра „Нощта на живите мъртви“ (1968) и „Зората на мъртвите“ (1979). — Б. пр. „То никога не отлага задоволяването на желанията си. То непрекъснато бива разяждано от напрежението на неосъществените си импулси.“ ЗИГМУНД ФРОЙД „Човешката агресия е инстинктивна. Хората не са си създали никакви ритуализирани механизми за потискане на агресията, които да обезпечат оцеляването на вида им. Поради тази причина човекът се смята за едно изключително опасно животно.“ КОНРАД ЛОРЕНЦ 2 2 Австрийски учен, чиято книга „Пръсте

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Гостите, които остават по няколко дни, най-често са тук по работа. Какъвто, предполагам, е и вашият случай, господин Рийдъл.

Клей кимна, без да си прави труда да го поправя за фамилията си.

— По това време на деня тези наши клиенти обикновено са навън по задачите, които са ги накарали да дойдат в Бостън. Следователно в момента сме горе-долу сами.

Сякаш в опровержение на думите му над тях се чу поредното тупване, придружено от дрънчене на стъкло и гърлено ръмжене. Всички погледнаха нагоре.

— Клей, чуй ме — подхвана Том. — Ако този тип горе намери стълбите. Не знам дали тези хора могат да разсъждават, но…

— Съдейки по това, което видяхме на улицата — отбеляза Клей, — не можем да ги наричаме „хора“. Мисля си, че онзи горе е по-скоро като бръмбар, приклещен между прозорец и мрежата против комари. Ако намери пролука, гадинката може да се измъкне навън; ненормалникът горе също може да намери стълбите, но според мен ще бъде случайно.

Читать дальше

— А когато слезе и намери вратата към фоайето заключена, ще се опита да отвори аварийния изход, водещ към задната уличка — каза Рикарди. — Ние ще чуем алармата — тя е настроена така, че да звъни, ако някой натисне бравата, и ще разберем, че се е махнал оттук. Една грижа по-малко.

Някъде на юг се взриви нещо голямо и всички машинално се приведоха. Клей си каза, че вече знае как са се чувствали в Бейрут в началото на осемдесетте.

— Според мен трябва да се махаме от тук! — възкликна.

— Не мисля така — рече Том. — Искаш да тръгнеш, защото си загрижен за жена си и сина си, и сега се опитваш да ни убедиш да дойдем с теб, за да не си сам.

Клей изсумтя:

— Искам компания, но не затова ви карам да дойдете с мен. Мирисът на дим се усилва, пък и кога за последно чухте вой на сирена?

Тримата мълчаха.

— Не мисля, че ситуацията в Бостън се подобрява — добави той. — Точно обратното — според мен нещата стават още по-зле. И ако причината за това са мобилните телефони.

— Тя се опита да остави съобщение за татко — каза Алис. Говореше бързо, сякаш искаше да се увери, че ще успее да каже всичко, преди споменът да отлети. — Искаше да се увери, че е взел дрехите от химическото, защото искаше да сложи жълтата си вълнена, рокля за срещата на комисията, а на мен ми трябваше резервната униформа за мача в събота. След това се блъснахме! Мама се нахвърли върху шофьора и започна да го хапе, опитвайки се да го удуши! Тюрбанът му падна, лицето му плувна в кръв и се блъснахме!

Погледна тримата мъже, които я наблюдаваха съсредоточено, после закри с длан лицето си и зарида. Том понечи да я успокои, ала Рикарди заобиколи бюрото си и прегърна девойката, преди онзи да се приближи до нея:

— Хайде, хайде. Сигурен съм, че е станало някакво недоразумение, млада госпожице.

Тя го изгледа със смесица, от искрено удивление и гняв.